![Синя кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/4/sinya-krv-bg-download.jpg)
Синя кръв [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Синя кръв #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Софт Прес
- ISBN: 9789546858788
- Переводчик: Емилия Колибарова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Синя кръв [bg]». Краткое содержание книги:
- Искаш ли да си пийнеш?
- Естествено - отвърна Скайлър и взе шишенцето от ръката му.
Алкохолът изгори гърлото й. За миг главата й се замая, после отпи още няколко глътки.
- Хей, по-полека, това е доста силничко - предупреди я Оливър. - Ще се напиеш - каза развеселено той.
Но Скайлър си беше все така трезва, макар че се усмихваше и се преструваше, че я е хванало.
Двамата стояха неуверено встрани от останалите, като стискаха сребърните чаши с плодов пунш и се преструваха, че им е все едно, че никой не разговаря с тях, не ги поздравява, нито показва, че ги е забелязал или че са добре дошли на празненството.
Скайлър огледа групичките ученици, събрани около коктейлните маси, пушещите на балкона, другите, които позираха за снимка пред пианото, и осъзна, че макар да познаваше повечето от детинство, мястото й не бе сред тях. Колкото и невероятно да беше, дори Дилън беше успял да си намери приятелка, и то не коя да е, докато те двамата с Оливър бяха все така сами.
- Искаш ли да танцуваме? - попита я той, сочейки към тъмната стая.
- М-не - поклати глава тя.
- Тогава да си тръгваме? - Явно Оливър беше стигнал до същото заключение. - Можем да идем в „Банката“ - на бас, че музиката там ще е по-хубава.
Скайлър се поколеба. От една страна, двамата с Оливър имаха пълното право да са тук. Нали и те бяха ученици на „Дюшен“. Но, от друга, може би беше най-добре да се изнижат тихомълком и с малко късмет никой нямаше да разбере, че изобщо да идвали.
- Вината е моя - каза Оливър с крива, нервна усмивка.
- Не, напротив. Аз поисках да дойдем - възрази тя.
Двамата заслизаха по покритите с червен килим стълби и видяха Джак Форс да говори с Кити Мълинс. Скайлър затаи дъх и тръгна към вратата, без да го поглежда, като стисна по-силно ръката на Оливър.
- Много рано си тръгваш - каза Джак.
Скайлър се обърна. Кити Мълинс беше изчезнала, а Джак стоеше сам, облегнат на парапета. Беше облечен с панталони в цвят каки, разкопчано синьо сако и бяла риза с маншети, която отпред бе затъкната в панталона му, а отзад висеше свободно. Вратовръзката му се беше изкривила. Играеше си с маншета на десния си ръкав и изглеждаше умопомрачително красив.
- Тъкмо си тръгвахме - сви тя рамене и не можа да се сдържи да не се усмихне.
- Защо не останеш? - попита я Джак и я погледна право в очите. - Може пък да се позабавляваш.
За момент Скайлър забрави напълно за Оливър, затова се сепна, когато той я заговори.
- Ще ида да си взема още едно питие. Искаш ли да дойдеш с мен? - попита я с напълно безизразно лице.
Тя не отвърна и в продължение на един безкраен миг настана неловко мълчание.
- Аз... не съм жадна, така че... ще се видим по-късно, Оли, става ли? - каза умоляващо.
Той се намръщи, но не отвърна нищо и бързо се качи обратно по стълбите.
Скайлър скръсти ръце. Какво искаше Джак Форс? Цяла седмица след разговора им на погребението не беше казал и дума, а сега отново я търсеше. Защо изобщо му обръщаше внимание?
Джак се доближи и сложи ръка на рамото й.
- Хайде да танцуваме. Май пуснаха моята песен.
Тя се остави да я поведе към стълбите и този път, щом двамата влязоха в стаята, почти всички обърнаха глави към нея. Скайлър забеляза ревността в очите на момичетата, а няколко момчета я погледаха с уважение. Преди малко беше абсолютно невидима, но присъствието на Джак промени всичко. Той я придърпа по-близо и тя се залюля в такт с музиката. Стаята се потопи в хипнотичния ритъм на Time Is Running Out на Muse. „Мисля, че се давя, задушавам... “ Тя приближи тялото си към неговото и усети как от близостта и горещината на телата им той започва да се поти.
ГЛАВА 16
Родителите й се готвеха да излизат. Мими стоеше в стаята си и слушаше тракането на токчетата на майка си по мраморния под, последвано от тежките стъпки на баща й.
- Здравей, милинка - каза Тринити, като почука на вратата й. - Ние с татко ти излизаме.
- Влез - каза Мими.
Сложи си тежките висящи обици и се вгледа внимателно в отражението си в огледалото.
Тринити отвори вратата и влезе в стаята. Носеше дълга рокля на „Валентино“ и разкошен самурен шал около раменете си. Имаше елегантна фигура на звезда и дълга руса коса, която се виеше на къдрици. Често я снимаха за светските хроники и модните списания.
Родителите й отиваха на някакъв благотворителен бал. Непрекъснато ходеха някъде. Мими не можеше да си спомни кога за последен път единият от двамата си е бил вкъщи за вечеря. Понякога минаваше цяла седмица, без да ги види. Майка й прекарваше времето си във фризьорския салон, фитнеса, при психоаналитика си или в бутиците на Мадисън Авеню, а баща й вечно беше на работа.