Синя кръв [bg]

Огледа се още веднъж и се озова обратно в настоящето, облечена в късата си рокля в стила на петдесетте, а Джак - в синьото си сако и червена вратовръзка. Тя примигна. Дали не е било плод на въображението й? Или беше реалност? Чувстваше се объркана и дезориентирана.

Да си починем малко - предложи той, хвана я за ръката и я отведе от дансинга.

Излязоха на балкона и Джак извади цигара.

- Искаш ли? - попита я той.

Тя само поклати глава.

- И ти ли го усети?

Джак кимна. Дръпна си от цигарата и издиша дима.

Балконът гледаше към Парк Авеню. Скайлър смяташе, че това е една от най-красивите улици на света, с нейните великолепни редици от сгради, строени преди войната, и потока от жълти таксита.

Ню Йорк беше едно вълшебно място.

- Какво беше това?

Но преди Джак да успее да отговори, от вътрешността на къщата се чу писък. Двамата се спогледаха, обзети от една и съща мисъл - смъртта на Аги. Дали нямаше втора жертва? Втурнаха се вътре.

- Всичко е наред - обясняваше Мими Форс. - Той просто припадна. Боже, вземи се в ръце, Кити!

Италианецът на Мими лежеше проснат в безсъзнание на пода, а лицето му беше бледо като платно.

- Джак, помогни ми - извика троснато тя, като видя брат си на вратата.

Той отиде забързано до нея и й помогна да изправи италианеца до седнало положение.

Скайлър видя как говори ядосано на Мими и й се кара:

-Този път мина границата... Можеше да го убиеш... Спомни си какво казаха Старейшините...

Скайлър стоеше там, без да знае какво да направи, и в този момент се появиха Блис и Дилън. Дилън погледна компрометиращата картина.

- Нека да позная, бил е с Мими Форс, нали?

Скайлър кимна.

- Време е да се омитаме оттук.

- Определено - каза Блис.

Скайлър хвърли последен поглед към Джак. Той все още се караше със сестра си и дори не забеляза, че си тръгва.