Синя кръв [bg]

- Как изглеждаме?

- Идеално - отвърна той и й предложи ръка.

Пред величествената сграда на Американската общност завариха безброй лъскави черни коли, от които слизаха ученици по двойки - дама и кавалер. Момичетата носеха модни вечерни рокли и перлени колиета, а момчетата сини сака и вълнени панталони. Никоя не носеше гривна от цветя. Вместо това момичетата държаха красиви букети от калии, които захвърляха настрани веднага щом влезеха в залата.

- Явно нещо пак сме недоразбрали - отбеляза саркастично Скайлър.

Тръгнаха към горния етаж с намерението да се смесят с останалите. Като видяха роклята на Скайлър, няколко момичета взеха да си шушукат.

- Сигурно я е купила от „Марк Джейкъбс“ - прошепна едното.

- Или от магазин за маскарадни костюми - каза приятелката й.

Скайлър се изчерви от смущение.

Намериха Дилън на втория етаж, близо до масичката, отрупана с всякакви плодове. Носеше спортно сако от камилска вълна, елегантна черна риза и отлично скроени памучни панталони. В скута му седеше Блис Люелин, красивото червенокосо момиче от Тексас. Беше с тънка тясна рокля, полуотворени обувки на „Прада“ и обичайното колие от перли около лебедовата си шия.

- Здравейте - извика Дилън, щом ги видя. Стисна ръката на Оливър и целуна Скайлър по бузата. - Познавате Блис, нали?

Те кимнаха. Откога Дилън говореше с тексаски акцент? Явно наистина много си падаше по нея.

- Добре си се нагласил - пошегува се Скайлър и махна въображаема прашинка от сакото му.

- На „Хюго Бос ли е? - попита Оливър подигравателно, правейки се, че преценява внимателно материята.

- Да, и гледай да не ми го нацапаш - отвърна Дилън засегнато, но въпреки това се ухили.

Блис се усмихна радостно на двамата и намигна на Скайлър.

- Страхотна рокля - каза тя и, изглежда, наистина го мислеше.

- Благодаря - отвърна Скайлър.

- Е, разгледахте ли наоколо? Има страхотни неща за ха-пване на горния етаж - каза Дилън.

- Още не, сега отиваме.

Те оставиха двойката и взеха да си проправят път през тълпата към бюфета.

Стаята беше украсена с бели коледни лампички, а в дъното имаше елегантни подноси с топли и студени меса, сребърни чинии с изискани ордьоври и френски сладкиши, В средната стая момичета от аристократични семейства и богати момчета виеха тела в ритъма на някаква „тежка”раппесен. Лампите бяха изгасени и Скайлър виждаше лицата им в сянка. Направи й впечатление, че всички момчета носеха малки плоски бутилки, които се подаваха от джобовете им. От време на време изваждаха скришом шишетата, за да отпият или да налеят малко алкохол в чаените чаши на гаджетата си. Дори Оливър си беше донесъл бутилката с монограм. Наоколо кръжаха няколко учители, но, изглежда, никой не забелязваше потайното къркане или просто не им пукаше.