Синя кръв [bg]

Няколко души потвърдиха.

- А забелязали ли сте, че понякога времето започва да тече по-бавно или пък се изнизва неусетно?

Мими кимна. Спомените те откъсваха от настоящето и те притесняха в миналото. Вървиш си по улицата и не щеш ли, се оказваш на същата улица, но в различна епоха. Беше като да гледаш някой много готин филм с тази разлика, че самият ти участваш в него.

- А забелязали ли сте, че можете да ядете каквото си искате, без да качите и грам?

Някои от момичетата се засмяха. Добър метаболизъм, мислеха си червенокръвните. Мими не можа да се сдържи и се засмя. Сякаш бе възможно някой да яде толкова кексчета със сметанова глазура, кол кого си иска, и да бъде слаб като нея. Това беше една от особеностите на синята кръв, която най-много й допадаше. Тя беше от късметлиите, от избраните.

- Вкусът на сготвеното месо ви е станал непоносим. Сега жадувате за сурово, кърваво месо.

Някои от учениците изглеждаха доста смутени. Блис беше много бледа. Мими се зачуди дали и на другите им се е случвало да се нахвърлят върху сурово месо с такова настървение, че лицата им да се омажат с кръв, стичаща се по брадичките им. По погледите им разбра, че доста от тях вече са го преживели.

- И един последен въпрос. Колко от вас са се сдобили с домашно животно през последната година? По-специално с куче.

Всички вдигнаха ръце.

Мими си спомни как намери своето чау-чау на плажа, а брат й се сдоби със свое същата вечер. Баща им беше много горд.

- Колко от кучетата ви са ловджийски хрътки?

Само Скайлър вдигна ръка. Мими се намръщи. Брат й също имаше ловджийска хрътка - първокласна. Това я раздразни.

-Тук съм, за да ви кажа да не се тревожите. Всичко, което ви се случва, е нормално. Това е така, защото и вие подобно на мен, на приятелите ви тук, на родителите ви, бабите и дядовците ви, на братята и сестрите ви и другите ви роднини сте част от дългата и благородна традиция на Четиристотинте.

Госпожа Дюпон щракна с пръсти и светлините угаснаха. Но и тя, и останалите членове на Комитета излъчваха сияние. Блестяха с някаква вътрешна светлина, която подсилваше чертите им.

- Това се нарича илюмината, една от нашите дарби, която ни помага да виждаме в тъмното и да бъдем забелязвани от своите.

Някои от учениците изпищяха.

- Няма от какво да се притеснявате. Тук сте в безопасност, защото всички ние сме от един вид.

Гласът й беше мелодичен, хипнотизиращ.

- Всичко това е част от Цикъла на изразяването. Вие сте най-новите синьокръвни. Днес е въвеждането ви в тайната история. Добре дошли в новия си живот.