Синя кръв [bg]

- Аз ще карам - заяви тя и взе ключовете от джоба му.

Той не се възпротиви.

Разстоянието до сградата на Американската общност беше много кратко, но Мими няколко пъти мина на червено и накара една линейка да отбие встрани, за да не се блъснат.

Тя спря пред къщата, където чакаше портиерът, и хвърли ключовете на момчето, което паркираше автомобилите. Италианецът я следваше като кученце. Двамата влязоха заедно в къщата.

Мими изглеждаше поразително в сатенената рокля с цвят на нощно небе. Косата й бе вдигната на висок кок, а единственият й аксесоар беше колие с перли от южните морета. Тя дръпна ръката на италианеца и го поведе по стълбите. Там се натъкна на най-добрата си приятелка Блис Люелин, която се целуваше страстно с онази отрепка Дилън Уорд.

- Здрасти-и-и - проточи Мими с леден глас.

Откога датираше тази история? Тя никак не обичаше да не е в течение на нещата.

Блис откъсна устни от тези на Дилън. Червилото й беше размазано, а косата - разрошена. Щом видя приятелката си, се изчерви. Дилън се усмихна самодоволно на Мими.

- Блис. В тоалетната. Веднага.

Блис се усмихна извинително на Дилън и без възражения последва приятелката си в женската тоалетна.

Мими провери кабинките и след като се увери, че вътре няма никой, се обърна към Блис:

- Какво, по дяволите, ти става? С този тип ли излизаш? Можеш да имаш всеки, когото си пожелаеш!

- Харесвам го - каза Блис наперено. - Готин е.

- Готин - повтори тя, като разтегли думата така, сякаш съдържаше десет срички - гоооотин.

- Какъв ти е проблемът? - попита Блис предизвикателно.

- Проблем? Аз нямам проблем. Кой е казал, че имам проблем? - попита Мими и се заоглежда театрално, сякаш изненадана, че наоколо няма никого.

- Да не би да е заради онази случка в Кънектикът? Той няма нищо общо.

- За какво говориш?

- Просто чух, че се забъркал в някакъв инцидент с едно момиче в Кънектикът - каза Блис. - Но каквото и да е, не е вярно.

Мими сви рамене. За пръв път чуваше за това, но не се изненада.

- Просто не разбирам защо си губиш времето с него.

- Защо го мразиш толкова? - попита Блис.

Мими се сепна. Тя наистина гледаше на него с прекалено отвращение. Защо всъщност го мразеше? Не беше сигурна, но имаше някакво предчувствие, а предчувствията й никога не я подвеждаха. Имаше нещо в това момче, което никак не й харесваше, но не можеше да определи точно какво.

- А какво му е на твоето гадже? Прилича на зомби - продължи Блис.

Италианецът ги беше последвал в женската тоалетна и в момента лигите му течаха върху касата на вратата. Всички гаджета на Мими изглеждаха така - като олигофрени.

- По-късно ще се занимавам с него.

- Връщам се при приятеля си - заяви Блис.