Без свидетели [bg]

Морган седна на мястото си.

– Мога ли да взема думата?

– Да, мистър Хаузър.

Морган ми прошепна:

– Съдебният секретар записа всичко, нали?

– Мисля, че да – отвърнах.

– Боже – продължи тихо той, докато гледаше мъжа на подиума. – Надявам се само старият Клайд да не ме е слушал много внимателно. Остави я където е, Клайд, моля те.

– Длъжен съм да отбележа – прозвуча плътният глас на Хаузър, – че подсъдимата е обвинена в углавно престъпление. Поради това, както знае и съдът, не съществуват каквито и да са предпоставки за нейното освобождаване под гаранция. Трябва да допълня, че доказателствата срещу нея са почти категорични.

Морган заподскача нервно на стола си и погледна подозрително Хаузър. Той извади писалка от джоба си.

– Затова не съм склонен да удостоя молбата на мистър Морган с коментар. Но съществува един факт, който бих искал да представя на вниманието на съда, и съм сигурен, че мистър Морган ще го намери за интересен. Тази сутрин открихме, че онзи ден, в събота, обвиняемата е закупила два еднопосочни самолетни билета за Кюрасао. Единият е на нейно име, а другият – на името на дъщеря ѝ Миранда. Резервациите са били за вчера на обяд, само няколко часа след като – както доказателствата ни ще посочат по-късно – мисис Едингтън е убила хладнокръвно съпруга си. Любопитно е, че не съществува споразумение за екстрадиция между Съединените щати и Холандските Антили, част от които е и Кюрасао. Както виждате, ваша светлост, обвиняемата не само има предпоставки, но и план да избяга. Което доказва вината ѝ и превръща нейната молба за освобождаване под гаранция в несъстоятелна. От името на щата Аризона възразявам срещу освобождаването ѝ при каквито и да е обстоятелства.

– Преди да седнете, мистър Хаузър, искам да ви задам един въпрос – обяви съдията. – Щом смятате, че мисис Едингтън е купила билетите, за да избяга, защо тогава не ги е използвала?

– Ваша светлост, обвиняемата е била видяна от мъж на име Менчака в момента, в който е излязла от къщата, където – както ще докажем – е убила мистър Едингтън. Обвиняемата и мистър Менчака се познават. Предполагаме, че тя не е очаквала да види мистър Менчака във въпросната сутрин. А когато това е станало, тя е осъзнала, че той ще уведоми полицията за случилото се и ще предотврати бягството ѝ. Не е могла да застреля мистър Менчака, тъй като вече е била изпразнила револвера в съпруга си. Смятаме, че просто се е предала.