Без свидетели [bg]

9

Върнахме се в стаята, където предишната нощ бях видял опърпания нещастник, треперещ пред насочената към слепоочието му пушка на помощник-шерифа. Сега в помещението имаше малък съдийски подиум, пред който седеше съдебният секретар със стенографската си машина. В едната част на стаята чакаха петнайсетина затворници, облечени с тениски и дочени панталони. Възрастен мъж обличаше съдийската си тога.

– Добър ден, господин съдия – каза Морган.

Мъжът се обърна.

– Здравей, Дан. Дошъл си заради случая „Едингтън“, нали?

– Да, сър. Жената е тук.

– Ще се постарая да я извикам по-скоро, за да минете преди всички останали, но, изглежда, че обвинението ще се забави. Прокурор на име Хаузър настоя да не започваме без него.

Ние зачакахме и мировият съдия започна да разглежда другите случаи. Той изчиташе различните искове, обясняваше правата на подсъдимите и се интересуваше дали всеки е разбрал повдигнатите обвинения и може да си позволи адвокат. Обсъждаше и правото на пускането им под гаранция със заместник-прокурора на окръга, който седеше на малко бюро пред подиума. В повечето случаи съдията насрочваше срещи на обвиняемите със служебни защитници и назначаваше по-късни заседания за определяне на гаранция. След известно време металната врата се отвори и в стаята влезе едър мъж, висок около метър деветдесет и три, с куфарче в ръка.

– Мистър Хаузър? – попита съдията.

– Да, ваша светлост, казвам се Максимилиан Хаузър и представлявам щата Аризона. Моля да ме извините за закъснението.

Максимилиан Хаузър изглеждаше като състезател по американски футбол, излязъл от форма. Палтото му бе издуто от дебелината на тялото, а шията му преливаше от яката на ризата. Русата му коса бе подстригана по-късо, отколкото модата позволяваше, а лицето му беше яркочервено.

– Готови ли сте да започнем с делото „Щатът срещу Едингтън“?

– Да, ваша светлост. Готов съм от името на щата Аризона.

– И ние сме готови, господин съдия – обяви Морган.

– В такъв случай ще помоля всички, с изключение на защитата и обвинението, да напуснат стаята. Повикайте мисис Едингтън.

Съдията се наведе към затворниците и им обясни, че ще се заеме със случаите им веднага след като разгледа нашия. Докато останалите напускаха стаята, ние се запознахме с Максимилиан Хаузър.

– Здравейте – каза Хаузър и се здрависа с нас без какъвто и да е ентусиазъм.

Дрехите му бяха за Чикаго, не за Аризона. Носеше сив вълнен костюм с три копчета и груби обувки с дебели подметки, подходящи за сняг. Бе направил само един компромис в името на новия си дом – носеше каубойска връзка, тънка кожена лента, закачена на закопчаната му яка посредством сребърна индианска плочка. Аксесоар, типичен за мъжете, които, преди да се преместят в Аризона, са живели на изток от Мисисипи.