![Вълкът през зимата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/7/vlkt-prez-zimata-bg-download.jpg)
Вълкът през зимата [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #12
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547338852
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вълкът през зимата [bg]». Краткое содержание книги:
Краунвикът на Морланд бе купен от полицейското управление в Проспъръс още през 2010 година, когато бе в идеално състояние. Впоследствие „Форд“ обявиха, че през 2011 година ще прекратят производството на полицейски автомобили и Морланд реши да се сдобие с една от колите на управлението, преди полицаите му да се запънат. Краунвикът имаше два тона товароподемност, задно задвижване и осемцилиндров мотор под капака. Ако човек катастрофира с краун вик, имаше по-добри шансове да се измъкне от него жив, отколкото от по-леките патрулни коли, като все по-популярните шевролети „Каприз“. Освен това беше просторен, а това означаваше много за голям мъж като Морланд. Недостатъкът му беше, че с галон гориво изминаваше само двайсетина километра, но Морланд реши, че градът може да направи тази малка жертва за него.
Хейли се появи на моравата, докато Морланд размишляваше за колата си. Тя още бе удивителна жена, въпреки че вече бе прехвърлила седемдесетте. Но той я помнеше съвсем млада, когато мъжете се тълпяха около нея, бръмчаха по пътя ѝ като облак мухи, когато отиваше някъде. Тя правеше всичко по силите си, за да не им обръща внимание или, ако ставаха прекалено досадни, ги прогонваше с махване на ръката. Морланд нямаше никаква представа защо не се беше омъжила. Онзи стикер с цветовете на дъгата на бронята ѝ може би караше някои хора да мислят, че обяснението е там, но Хейли Кониър не беше лесбийка. Ако изобщо можеха да се правят някакви предположения, той би казал, че е абсолютно асексуална. Посветила се бе на града: той беше неин, да го притежава и да го пази, да го обича и да се грижи за него. Наследила бе дълга си към него, защото семейство Кониър бе дало повече градски съветници от всяка друга фамилия в Проспъръс. Самата Хейли бе първи съветник вече повече от четири десетилетия. Имаше хора, които шушукаха, че тя е незаменима, но Морланд не бе на това мнение. Никой не беше незаменим. В противен случай Проспъръс нямаше да просперира толкова дълго.
В дълбоките, тъмни кътчета на съзнанието си Морланд започваше да усеща, че може би ще е най-добре, ако Хейли Кониър освободи пътя за някой друг. За да стане това, тя трябваше да умре, защото нямаше да се откаже от контрола, докато диша. Ала беше дошъл моментът царуването на Кониър да приключи. Много неща можеха да се кажат в полза на дисциплината в семейния живот. Той караше хората да усвояват изкуството на компромиса и да поправят недостатъците в характера си. Самият Морланд все още продължаваше да се учи на това след две десетилетия брак, но му беше приятно да мисли, че същото се отнася и за съпругата му. Хейли Кониър, от друга страна, ставаше само все по-непоколебима в своята самоувереност, по-безкомпромисна във възгледите си и по-склонна да прибягва към диктат, за да наложи своята воля. Помагаха ѝ и правилата на съвета, според които гласът на първия съветник се броеше за два. Това означаваше, че дори когато броят на гласувалите „за“ и „против“ бе разделен поравно, страната на Хейли печелеше и тя можеше да наложи патово положение дори ако само един от съветниците беше на нейна страна. Освен това беше неоспорима истина, че всички останали членове на съвета, взети заедно, имаха по-малко тестостерон от нея. Те все по-често оставяха Морланд да се разправя с нея и да я съветва да бъде по-умерена - уви, през последните месеци с все по-малък успех. Един труп, оставен да виси в мазе в Портланд, бе свидетелство за това.
- Тъкмо се любувах на колата ти - каза Морланд.
- И ти ли ще ми кажеш да я сменя?
- Няма, освен ако парчета от нея не започнат да се откъсват по магистралата и да раняват останалите, макар че това започва да става все по-вероятно.
Тя скръсти ръце на гърдите, както правеше по митингите, когато искаше да каже на хората, че е престанала да слуша техните аргументи и решението ѝ е взето. Не носеше сутиен и под ризата гърдите ѝ бяха увиснали. Със своята пола на цветя, обути в сандали крака и побеляла коса, прибрана назад с шалче, приличаше на типична майка земя, цялата в бобови и житни кълнове и органично мляко. Не беше съвсем нелепо, макар че не даваше и най-малка представа за твърдостта отдолу.
- Моя си е и ми харесва - каза тя.
- Вкопчила си се в нея само защото томассоулбиевците на този свят непрекъснато ти повтарят да се избавиш от нея. Ако започнат да я потупват и да ѝ се възхищават, мигом ще я предадеш за скрап.