Шестото покварено дете [bg]

– Къде е останалото количество от вируса? – попита Наш.

Очите на Бишъп останаха затворени.

– Какъв вирус?

Наш притисна дулото на пистолета към слепоочието на Бишъп, забивайки метала в кожата.

– От двама ни Сам е търпеливият, не аз. Нямам никакъв проблем да те гръмна и да разправям на останалите как съм те намерил мъртъв. Мислиш ли, че на някого му пука? По-вероятно е да вдигнат купон. Имам цяла болница, пълна с болни. Ще те питам само още веднъж: къде е останалото количество от вируса?

Бишъп облиза устни.

– Че болниците не са ли обикновено пълни с болни?

Наш го изрита.

Кракът му се засили и се заби в гърдите на Бишъп още преди мозъкът му да осъзнае какво точно е сторил. По дяволите, усещането бе прекрасно!

– Мислиш ли, че на семействата на онези жени, които открихме тази сутрин, ще им пука, ако те метна през шибания прозорец? Къде, мамка му, е останалото количество от вируса?!

Бишъп се бе превил надве, но пръстите му продължаваха да са преплетени зад тила. След като се прокашля няколко пъти, успя най-сетне да си поеме дъх и отново се изправи.

– В момента очевидно се предавам на чикагската полиция. Не предприемам никакви враждебни действия. Никакви агресивни движения. И въпреки това този детектив счита за необходимо да използва груба сила срещу мен и да заплашва живота ми. Ето затова ви поканих тук – за да станете свидетели на всичко това. За да документирате начина, по който той се отнася с мен. Начина, По който бях третиран от самото начало. Чикагската полиция иска да ме превърне в изкупителна жертва. За да защитят един от своите! Този човек тук, детектив Брайън Наш, е партньорът на Сам Портър. Приятели са от дълги години. Не знам колко корумпиран е този детектив, но определено е „мръсно ченге“. Вероятно по-мръсно и от Самия Портър. Невинен съм по всички обвинения.