Шестото покварено дете [bg]

25.

Наш

Ден пети, 09:37

– Давай! Давай! Давай!

Гласовете прокънтяха в слушалката на Наш и секунда по-късно той чу екипа да влиза в сградата. Трясъкът на външната врата, кубинките, трополящи по стълбите. Проверяваха всяка стая, викваха „Чисто!“, след като видеха, че няма никой, и бързо се приближаваха.

През цялото време Наш остана неподвижен. Очите му бяха заковани върху Бишъп. Желанието да дръпне спусъка и да го довърши бе толкова силно, че се наложи да призове всяка частичка от волята си, за да не го стори. Бишъп също не помръдваше. Когато двама от специалния отряд нахлуха в стаята, последвани от още трима, той пак не помръдна. Те крещяха. Сграбчиха ръцете му и ги извиха назад, за да ги оковат в белезници. След това – ритник в гърба, който захвърли Бишъп на пода. Един от мъжете се стовари върху него. Тежестта на тялото и на екипировката му размаза лицето на Бишъп о мръсния под.

Бишъп не гъкна.

Наш продължаваше да стои като замръзнал на мястото си.

Завързаха краката на Бишъп със „свински опашки“.

Претърсиха го и обърнаха джобовете му наопаки. Не намериха нищо.

Наш усети ръка върху рамото си.

Пул.

Не каза нищо. Нямаше нужда.

Наш най-накрая прибра оръжието си в кобура, коленичи до Бишъп, окашля се:

– Имаш право да запазиш мълчание…

Изрецитира останалото, докато другите го наблюдаваха. В стаята постепенно се възцаряваше странно мълчание. Когато приключи с прочита на правата му, Наш нареди да изведат Бишъп.

Четирима от специалния отряд вдигнаха неподвижното същество от земята и го изнесоха от стаята.

– Медиите са тук – обади се Пул.

– Знам.

– Излез и направи изявление, преди шефът да ми звънне аз да говоря.

– Случаят е на Сам. Редно е той да даде брифинга.

– Никой няма да пусне Сам пред камерите. Още не.

Наш прокара ръка през косата си, за да я приглади, колкото можеше.

– Всичко относно този случай е шибано.

Пул не каза нищо. Седеше и се взираше в остатъците от камерата на пода.

Наш излезе от стаята, преди Пул да го е попитал какво е това. Пътьом взе със себе си картонената табелка на Бишъп.

Последва мъжете, които мъкнеха Бишъп през коридора и по стъпалата към входната врата. Когато стигна до преддверието, се вцепени.

Целият квартал, напълно безлюден преди по-малко от двайсет минути, сега гъмжеше от хора. Дузина коли и ванове на полицията и специалните части изпълваха улицата. Очакваше ги. Съгласно инструкциите, които бяха обсъдили с Пул, те го следваха на около километър разстояние и се бяха разположили две пресечки по-нататък, достатъчно далеч, за да не бъдат забелязани. Местните също бяха изпълзели от прикритията си и се бяха стълпили по заледените тротоари. Имаше и два новинарски вана, както и трети, който в момента се опитваше да премине през блокадата на полицията.

Четиримата мъже изведоха Бишъп по стълбите и го натикаха в мрачната паст на черния ван на специалните части, където още двама помогнаха да го вкарат вътре и затвориха вратите. Всичко стана за броени минути. На Наш случващото се му изглеждаше нереално. Неколцина репортери закрещяха. Задаваха същия въпрос, който се въртеше и в неговата глава – защо Бишъп се беше предал доброволно?