Шестото покварено дете [bg]

– Ърнест. Наричайте ме Ърнест – настоя той, докато дояждаше сандвича и бръскаше трохите от устните си. – Та какво разправяхте за някакви тунели?

– Контрабандистки тунели – отвърна Клеър. – Минават под по-голямата част от града. Много от по-старите сгради, а дори и някои от по-новите имат достъп до тях.

Ърнест почеса четината по брадичката си.

– Работя тук почти две десетилетия и не съм забелязал никакви тунели.

– Колко добре познаваш това мазе? – попита Стоут.

Мъжът вирна глава.

– Познавам оборудването и техниката, която поддържам. Що се отнася до останалото, не ходя там. Не е моя работа.

– Знаеш ли откъде телефонните кабели влизат в сградата? – попита Клеър. – Телефонните компании наемат някои от тунелите за нуждите си.

Очите на Ърнест се извъртяха към тавана. Той почеса брадата си отново.

– Мисля, че откъм западната стена. Там има друга група асансьори и от време на време чувам как техниците ровичкат нещо из онази част на мазето. В тази част не идват кой знае колко често. Значи би трябвало да е там.

– Покажи ни.

Докато Ърнест ги превеждаше през лабиринта от бракувано оборудване, очите на Клеър непрекъснато се спираха на носилките – някои бяха празни, други бяха използвани за пренасяне на други неща и все още стояха натоварени. Няколко бяха счупени. Имаше страшно много носилки. Клеър се зачуди дали Бишъп е взел оттук онези, използвани за Емъри и Гюнтер Хърбърт. И двамата бяха приковани с белезници към носилки, а това е нещо, което човек не може да си купи от местния супермаркет.