Във властта на морето
- Автор: Станчева Антония
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Във властта на морето». Краткое содержание книги:
— Провери в стаята на Фатима — каза Анджела. — Напоследък прекарват времето си заедно.
— Добре, ще отида да говоря с него, а вие как ще пътувате?
— Налага се отново да се разделим — каза Антонио — Аз, Анджела и Фатима се връщаме с „Герой“, а ти, Толедо и Доминик ще пътувате с твоя кораб.
— Искате да кажете, че ще се срещнем в Испания, нали?
— Да, Куинси, това искам да кажа. А сега да отидем да разгледаме кораба ти, ако не възразяваш, разбира се.
— Не, сър, но първо ще извикам останалите. Вие двамата ни чакайте пред хотела и не изчезвайте, докато слезем — пошегува се Куинси.
— Всичко се нарежда добре, нали? — попита Севаро, когато той излезе.
— Да, Тони. Радвам се, че се връщаме. Куинси най-после ще се види с приятелите си. Въпреки че не ми казва всичко, сигурна съм, че единствената му мисъл в момента е да намери Ребека и да й разкаже приключенията си.
— А как ли ще го посрещне тя?
— Надявам се, добре. Иска ми се да вярвам, че няма да го намрази, след всичко, което и причини.
— А ти? — погледна я Севаро.
— Какво за мен?
— Ти какво искаш?
— Искам да бъдем щастливи заедно. Много ли искам според теб?
— Разбира се, че не, скъпа — прегърна я той — ще направя всичко възможно, за да изпълня желанието ти. А сега да отидем пред хотела и да почакаме другите.
Малко по-късно цялата група потегли към пристанището. По пътя се сипеха шеги и закачки, Толедо не пропусна да се извини на чичо си за разговора по време на закуската. Фатима разказа на Куинси за случилото се в тяхно отсъствие.
Всички се смяха от сърце, дори Севаро, който първоначално се намръщи, но след това се усмихна и притегли Анджела към себе си.
Така, в шеговити разговори те стигнаха до пристанището, където веднага забелязаха „Синята птица“.
Корабът се отличаваше много от другите плавателни съдове, беше красиво изработен и веднага грабваше окото.
— Ти ли нарисува този гълъб, Куинси? — попита капитанът.
— Да, сър. Както птиците се връщат у дома, така и аз вярвах, че ще се завърна някой ден. И този ден настъпи.
— Корабът е много хубав, братле. Но кога всъщност ще отплавате?
— Тръгваме утре сутринта.
— Толкова скоро!
— Не тъгувай, сестричке — прегърна я Куинси. — Този път раздялата ни ще е кратка. Ще ви чакаме в Малага и оттам ще се върнем в Севиля.
— Зная, Куинси. Утре ще дойдем да ви пожелаем попътен вятър, а след това с Антонио ще отидем в посолството. Нали, Тони? — обърна се тя към него.
— Така е — каза той — ще пристигнем няколко дни след вас.
Пътуването вече беше факт, и въпреки че очакваха този ден с нетърпение, всички бяха тъжни и потиснати.
Нощта измина бързо!
Доминик натовари кораба с различни мексикански украшения и сувенири, които щеше да подари на приятелите на Куинси, когато стигнеха в Испания.
Той беше щастлив, въпреки че напускаше родината си, защото щеше да бъде близо до Куинси и семейството му, което обикна още в първия ден на запознанството си.
Всичко бе занесено на кораба и „Синята птица“ бе готова за път.
Куинси издърпа котвата и отвърза въжето. Обърна се към брега и помаха с ръка:
— Не закъснявай много, Анджи — извика той — ще се видим у дома.
— На добър час, момчета — отвърна му Севаро. — И попътен вятър. Пазете се.
— Хайде, приятели — обърна се към екипажа си лейтенантът — вдигайте платната и Бог да ни пази.
На брега останаха само Фатима, Анджела и Антонио — тримата, които поеха в открито море, за да открият Куинси. Те не мръднаха оттам, докато „Синята птица“ не се изгуби от погледите им.
Това бе последната раздяла в живота им!
Севиля — Испанския Вавилон
Едно нарушено обещание
Наричат го испанския Вавилон!
Това е градът на фламенкото и коридата, на неотразимия и страстен съблазнител Дон Жуан, тук е лудувал Фигаро от безсмъртната комедия на Бомарше.
За негов прототип се смята Мануел де Маниеро и днес неговият дворец е една от най-големите атракции за всички туристи.
Тук, освен традиционния испански стил, се усеща огромното влияние на мавританската култура. Старинните криви улички, белоснежните къщи с вътрешни дворчета, малките площади, приличащи по-скоро на уютни градинки, мислено ни отнасят векове назад. Всички архитектурни паметници са разположени в централната част и могат да се разгледат за един ден дори и пеша.
Реката разделя града на две части.
На десния и бряг са разположени старите квартали, многобройни барове, пъбове, арени за корида, непрекъснато се правят спектакли с вълнуващи испански танци. На юг се намира един от най-прекрасните паркове в света „Мария Луиса“ На левия бряг, в централната част на града, са най-известните архитектурни паметници — знаменитият готически храм, кулата Алкасар и Златната кула — Торе дел Оро, която се е превърнала в един от символите на града. Името си е получила от бялата глина, от която е изградена горната и част. Отдалеч тя така блести на слънцето, сякаш е от чисто злато.