Във властта на морето
- Автор: Станчева Антония
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Във властта на морето». Краткое содержание книги:
— Много добре изглеждаш, Толедо — каза Анджела, след като смехът им утихна — очевидно климатът ти се отразява добре.
— Благодаря ти, Анджи. Когато Куинси и Доминик се върнат, ще отидем да разгледаме кораба, нали?
— Разбира се! Ще се радвам да те придружа.
Севаро едва не се задави, след това, което си казаха двамата.
Той ги погледна смаян!
За разлика от него, Фатима разбра хитростта на Анджела и весела усмивка затрептя по устните й. Лицето на Севаро бързо сменяше цвета и изражението си, за което бе награден с още по-бурен смях.
— Какво има, Тони? — попита невинно Анджела. — Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще припаднеш. Добре ли си?
— Вие… аз… горкият капитан не знаеше какво да каже и внезапно се изправи — Отивам да поспя малко. Събудете ме като се върнат момчетата, ако не забравите, разбира се.
Последните му думи бяха насочени към Анджела и Толедо.
Когато Севаро излезе, Фатима се разсмя.
— Браво, Анджела — възкликна тя — Уцели го право в сърцето. Антонио просто не повярва на ушите си. Ти направо го срази.
— Толедо също допринесе много за това, нали? — тя го погледна. — Благодаря ти за помощта.
— Няма за какво да ми благодариш — отвърна той. — Чичо ми се държа много лошо и трябваше да му напомниш, че не бива да се отнася така с бъдещата си годеница.
— Още повече сега, когато всички сме заедно — намеси се Фатима — Това, което казах за Куинси беше шега, Анджела. Не го приемай като обида, моля те. Трябваше да му затворя устата по някакъв начин.
— Не се тревожи за това — усмихна се тя. — Все пак успя да го накараш да млъкне. А сега ме извинете, отивам да си почина. Ще си бъда в стаята, когато Куинси се върне.
Тя бе решила да поспи, но сънят не идваше. Мислите нахлуваха в съзнанието й, държането на Антонио бе извън всяка критика.
Той я засегна много тази сутрин, но дали това се дължеше на безсънието, или причината беше друга? Трябваше да го намери, да поговорят, но не можеше просто така да прекъсне почивката му. В крайна сметка реши да го събуди, когато Куинси се върне.
Неочаквано на вратата се почука.
Анджела се поколеба за миг, после стана и отвори.
— Тони — възкликна тя — какво правиш тук? Мислех, че спиш.
— Извинявай, ако те безпокоя — каза той и се огледа. — Сама ли си?
— Както виждаш… но… кого очакваше да видиш?
— Аз… виж, Анджела! Така и не успях да заспя, та си помислих… след като с Толедо ще ходите да видите кораба на Куинси, и след като се разбирате толкова добре, дали е уместно да пътуваш като мой пасажер на „Герой“…
— Но, Тони…
— Остави ме да довърша. Може би за теб ще бъде по-добре да си тръгна още днес, а ти да пътуваш с брат си на „Синята птица“…
— Ти полудя ли? — прекъсна го Анджела. — Не можеш да се върнеш сам.
— И защо не?
— Защото няма да ти позволя да го направиш. Аз съм твой пасажер и ще заминем заедно. Освен това съм ти годеница и не можеш да ме оставиш тук сама.
— Но… аз…
— Съжалявам, че трябваше да разиграя този театър с племенника ти, но ти не спираше да ме нападаш и се наложи да взема необходимите мерки.
— Значи е било на шега?
— Разбира се, че беше шега, Тони, дори Фатима се смя, след като ти си тръгна. Единственият, който прие тази сцена сериозно, беше ти.
— Но защо го направи?
— Няма да ти позволя да се държиш с мен по този начин. Ако искаш да сме заедно, трябва да ме уважаваш. Ако мислиш, че брат ми е по-важен за теб, върви с него, той жадува за приключения, но знай, че ако направиш това, никога повече няма да ме видиш. И не очаквай да ти се извиня за това, че те засегнах.
— Съжалявам за грешката, която допуснах — той се приближи до нея, и я прегърна. — Моля те, прости ми, няма да се повтори, обещавам ти.
— Не е това, Тони — промълви Анджела и го погледна. — Ти се тревожиш повече за брат ми, отколкото за мен. Всеки има право на личен живот. Остави го да живее и помисли за нас. Не разбираш ли, че по този начин убиваш чувствата ми?
— Права си, Анджела. Знаеш ли, сега, като се замисля, питам се дали да не отида още утре в посолството, за да взема разрешително. Искам да се върнем в Испания възможно най-скоро. Надявам се да ни позволят това пътуване.
— Аз също, Тони. Ще се радвам да се върнем у дома…
Внезапно в стаята нахлу Куинси и ги прекъсна:
— Анджи… извика той още от прага, но се закова на място… о, не знаех, че не си сама. Извинете ме, трябваше да почукам.
— Какво има, Куинси? — попита Севаро. — Закъде си се забързал така?
— Корабът ми е на пристанището, сър — той се усмихна — и е готов за приключения.
— Значи ти позволиха?
— Да, разрешението е дадено и мога да потегля още утре. Къде е Толедо?