Във властта на морето

— Какво става с теб и Ребека? — попита Арчи — Тя нямаше търпение да те види, а сега, след всичките тези години сякаш не иска да сте заедно. Не я разбирам.

— За разлика от теб, приятелю, аз я разбирам прекрасно. Някога дадох обещание на Беки, казах й, че никога няма да се разделим, за съжаление наруших думата си и по този начин я нараних. После обещах на капитан Севаро да стана офицер, както виждаш, мечтата ми се сбъдна, но каква цена платих само? Загубих старите си приятели и открих нови.

— Като говорим за приятели, къде са според теб Мануел и Джерълд?

— Ще ги намерим, Арчи. Джина сигурно е с тях, не вярвам да са само двамата.

— Кога ще пристигне Анджи, Куинси? — запита Арчи.

— Отдавна чаках този въпрос — усмихна се лейтенантът — След няколко дни ще са вече сред нас. Разбрахме се да се срещнем тук, след което трябваше да дойдем в Севиля, при вас.

— Тя ще дойде със Севаро, нали?

— Да — той въздъхна — надявам се да е взела решение за това, което ще прави по-нататък.

— Каквото и да бъде решението й, аз винаги ще бъда до нея, и до теб, разбира се. Можете да разчитате на мен.

— Значи знаеш за капитана?

— Забелязах привличането между тях още на кораба. Анджи имаше смелостта да му се опълчи. Знаех, че ще те намерят, защото бяха водени от сърцата си, а аз се качих на борда, за да бъда близо до нея.

Разговорът се пресече.

Решиха да се поразходят, можеха да срещнат Доминик и Толедо край пристанището. Така двамата приятели излязоха от хотела мълчаливо, всеки зает със собствените си мисли. Докато вървяха, разгледаха прекрасните паметници на Малага, а те бяха много. Доста време изгубиха, преди да стигнат до пристанището, но се чувстваха щастливи.

Куинси бе възхитен от всичко наоколо, той познаваше този град добре, тук бе лудувал с приятелите си като дете, после се качи на борда на „Делфин“, където се учеше да бъде моряк.

Сега, след всички тези години чувстваше, че животът му придобива нов смисъл, пред него се разкриваха нови хоризонти и този град, изпълнен с красота и веселие, му се струваше подходящ за живеене. А защо не и Севиля? Та нали бе родният му град, и познаваше и него така добре, както познаваше и Малага? А може би Валенсия? Там бе ходил само няколко пъти, но винаги се възхищаваше на архитектурните паметници, и забавленията, които се организираха там!

Докато Куинси бе потънал в размисли, Арчи се оглеждаше наоколо и се питаше къде ли е сестра му; не бе я виждал след закуската и бе малко разтревожен за нея.

— Куинси — изтръгна го той от мислите му. — Знаеш ли къде е Беки? Не е типично за нея да изчезва така.

— Каза, че трябва да свърши нещо важно, не знам какво, но съм сигурен, че скоро ще се появи.

— А приятелите ти? Къде ли са те сега?