Във властта на морето
- Автор: Станчева Антония
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Във властта на морето». Краткое содержание книги:
— Ти не разбираш, Антонио. Това не може да продължава. Твърде късно е.
— Грешиш, Анджела, много грешиш…
— Но, сър…
— Ако мислиш, че ще се примиря с това, жестоко се лъжеш. Сега сме само двамата и няма нужда да се обръщаш към мен официално. Кажи ми, че не ме обичаш, и ти давам думата си, че ще те оставя на мира и няма да ти досаждам повече. Хайде, погледни ме в очите и ми кажи, че ме мразиш. Направи го!
Сърцето на Анджела подскочи внезапно. Тя го погледна. Севаро бе впил поглед в нея, приличаше на ранен звяр, който всеки момент щеше да падне мъртъв пред нея.
Почувства се окаяна!
Приближи се до него и погали лицето му, бе като замаяна, когато прокара пръсти в косите му, и силно го прегърна.
— Не мога да ти кажа това, Тони — прошепна Анджела — прости ми, но ако го направя, рискувам да те загубя завинаги.
— Значи ме обичаш? — по същия начин попита той.
— С цялото си сърце!
Севаро отпусна прегръдката си и я погледна.
— Тогава защо, по дяволите, е всичко това? — запита той недоумяващо.
— Не мога да дам воля на чувствата си, докато съм пасажер, а ти мой началник. Сега, когато Куинси е сред нас, не зная дали ще мога да пътувам отново по море. Объркана съм, разбираш ли?
— Това няма да се отрази на връзката ни, защото след като се върнем в Испания, аз вече няма да съм капитан на този кораб, ще бъда обикновен човек, и ще се наслаждавам на щастието си с теб.
— Но… Анджела бе смаяна… но… ти не можеш да направиш това.
— Напротив, мога, вече подадох оставката си.
— Какво ти става, по дяволите! Полудя ли? Рискуваш кариерата си, бъдещето си, захвърляш всичко постигнато с лека ръка. Как е възможно да си го направил?
— Не рискувам нищо, Анджела. Единствената ми цел беше да открия Куинси. Сега, когато той е тук, вече няма какво да правя в морето.
Тя го погледна!
— Искаш да кажеш, че всички стажанти, включително и аз, сме участвали в издирването му?
— Стажантите бяха само пред текст за пътуването, въпреки, че Фатима свърши цялата работа, тъй като нашият маршрут бе далеч от мястото, където изгубихме Куинси. Нямаше друг начин да убедя началството, че трябва да изляза в морето. Но никога не съм очаквал, че любимата сестра на моят възпитаник е по-силна дори от мен — неговия идол.
— Поел си този риск заради брат ми? — Анджела бе по-объркана от всякога. — А не се ли страхуваш от наказание?
— Моите възпитаници са в родината, освен теб. Ти ще се върнеш като мой пасажер, а аз ще бъда вече свободен и много щастлив човек.
— Това стига ли ни да бъдем щастливи заедно? — попита Анджела. — Какво ще правиш, когато се върнем, с какво ще се занимаваш?
— Това е тайна, която ще узнаеш много скоро — усмихна се той и я прегърна.
Вече се развиделяваше, а те сякаш не можеха да се разделят.
Най-накрая, въпреки волята си, трябваше да признаят, че са будували доста дълго и е време всеки един от тях да остане сам със себе си.
Въпреки безсънната нощ, която прекараха заедно, нито Анджела, нито Антонио успяха да заспят. Скоро щяха да се върнат в Испания.
Междувременно можеха да се насладят на красивата Венеция и да очакват деня, в който щяха да се върнат при близките си!
Последни приготовления
Синята птица
На сутринта всички се събраха на закуска.
Антонио веднага забеляза отсъствието на Доминик и Куинси, и учудено се огледа.
— Какво има, чичо? — попита Толедо — Търсиш ли нещо?
— Не нещо, а някого — промърмори Севаро — Къде са двамата лейтенанти?
— О, те отидоха в посолството, за да си вземат кораба — намеси се Анджела — искат да ускорят нещата с пътуването. Мислех, че знаеш, Тони.
— За съжаление никой не сметна за нужно да ме осведоми — той изглеждаше засегнат.
— Не се сърди, Тони, те излязоха много рано, не са искали да те безпокоят, или може би да те събудят.
— Много добре знаеш, че не съм мигнал, Анджела — сряза я Севаро — можеше да ми се обадиш.
— По дяволите, Антонио — избухна тя — Какво толкова е станало? Защо винаги трябва да ме нападаш? Не може ли поне веднъж да се храним, без да се караме?
— Можеше да ми кажеш…
— Стига, Тони — намеси се Фатима — Аз също знаех, че ще ходят в посолството. За твое сведение аз казах на Анджела за това. А ти, вместо да се радваш, че се връщаме в Испания, се чувстваш пренебрегнат.
— Но, аз…
— Много внимавай, Антонио. Ако продължаваш да се държиш така, по-добре е да се ожениш за Куинси, не мислиш ли? С него никога не се карате.
Ударът попадна точно на място. Докато Антонио обмисляше думите на сестра си, Анджела и Толедо избухнаха в бурен смях, Севаро почервеня и ужасно се намръщи.