Във властта на морето
- Автор: Станчева Антония
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Във властта на морето». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че са при „Синята птица“ — усмихна се Куинси — Доминик не може да се отдели задълго от кораба, Толедо също като чичо си обожава морето. Да отидем при тях.
Запътиха се към кея, където ги очакваше изненада!
Не знаеха къде е Ребека, не можеха да предположат какво е правила през деня, нямаха представа, просто нямаше откъде да знаят, че „Синята птица“ е направила кратко пътешествие.
Когато пристигнаха, Доминик връзваше кораба, а Ребека и Толедо разговаряха с двама души, които Куинси не познаваше, но едно младо момиче се присъедини към тях; той се сепна и се спря, хвърли бърз поглед на Арчи, който бе впил очи към кея, и най-после разбра.
— Арчи… очите не ме лъжат, нали?
— Джери… той го погледна — Куинси, ето къде е била Ребека, но как е разбрала къде са?
— Да я попитаме…
— Чакай, приятелю — спря го Арчибалд — тези тримата те предадоха, нима ще им простиш толкова лесно?
— Арчи, Джери е твой брат. Какво очакваш да направя?
— Да, брат ми е, но той предаде и мен, сигурен съм, че с Ребека са поддържали връзка, а това няма да й го простя.
— Добре, Арчибалд, но ми кажи нещо. По-добре ли щеше да бъде ако те бяха тръгнали с мен преди години, как мислиш, дали щяха да оцелеят в онази буря, би ли прежалил собствения си брат? — Куинси изглеждаше вбесен.
— Можеха да дойдат с нас, когато с Ребека напуснахме кораба — той, изглежда се разколеба.
— За всяко нещо си има причина, Арчи. Да разберем защо са постъпили така.
Куинси тръгна към тях. Арчи го последва, въпреки колебанието си.
— Доминик — извика лейтенантът — Толедо, знаех, че ще ви намеря тук.
— Ако беше дошъл по-рано, щеше да се чудиш къде е корабът ти — усмихна се Ребека.
— А ти къде изчезна?
— Реших, че е дошло времето да играя открито. Направихме си кратка разходка до Валенсия. Имам новини за теб.
— Да, виждам. Довела си останалата част на екипажа на „Герой“. Как сте, Джери, Мани?
Те изглеждаха шокирани!
Най-сетне Джина пристъпи към него:
— Куинси… нямаш представа колко се радваме да те видим…
— След като ни предадохте — прекъсна я Арчи.
— Грешиш — обърна се тя към него — не сме предавали никого.
— Тогава защо ни зарязахте…
— Стига, Арчи! Остави ги да обяснят. Продължавай, Джина.
— Когато капитанът каза, че трябва да се върнем, аз, Мани и Джери решихме да отидем във Валенсия, за да продължим обучението си. Нямахме възможност да говорим много за това и когато слязохме, разбрахме, че сме пропуснали да съобщим това на Арчи. Само Ребека знаеше за това и когато ни каза за теб, решихме да тръгнем веднага. А вие какво — обърна се тя към брат си и Джери — съвземете се, кажете нещо.
Джерълд подаде ръка на Куинси.
— Още ли сме приятели? — попита той.
— Разбира се, Джери, но мисля, че ни дължите обяснение. Защо не останахте заедно и как така Ребека е знаела къде сте?
— Бях в каютата, когато те решиха да се разделим — намеси се Беки. — Знаеха, че Арчи ще бъде против, аз също се противопоставих, но когато разбрах какво искат да направят, ги подкрепих напълно. В бързината забравихме да уведомим Арчи. А колкото до изненадата — усмихна се тя, ще я видите, когато Анджи се върне.
— Не е възможно — продума Арчибалд. — Собствената ми сестра, която толкова страдаше, питаше ме дали ще се върнат някога, преструвала си се през цялото време!
— Така е, Арчи, но беше за добро. Ще видиш, когато отидем във Валенсия.
— Куинси, наистина се радвам да те видя жив и здрав. Прости ми, че повярвах на онази статия. Надявам се отново да станем приятели.
— Няма за какво да ти прощавам — каза той — но ще трябва дълго да обяснявате на Анджи причините, поради които сте останали във Валенсия.
— Това няма да се наложи, Куинси — намеси се Джина — Когато види това, което е наше дело, което създадохме в твоя чест, Анджи ще бъде много щастлива.
— Не те разбирам. Какво сте създали?
— Ще разбереш, когато пристигне сестра ти — усмихна се Ребека — тогава дори Арчи ще ми прости за това, че не му казах истината.
— Не се надявай на това — намръщи се той. — Това, което ме кара да говоря с вас, предатели, е, че Куинси е тук и ви прощава, но не и аз. Ще ви простя едва когато разбера, че сте имали основателна причина да го направите.
— Арчи, след няколко дни ще съжаляваш за думите си, както аз съжалявам за всичко, което казах на Куинси в деня на пристигането му — Ребека обърна гръб на брат си, но всички забелязаха сълзите в очите й.
Тя бе засегната твърде много! Куинси я прегърна.
— Беки — прошепна той — не се сърди на Арчи, прекалено е обиден сега, чувства се предаден, дай му малко време, ще видиш, че ще му мине.