Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Наистина не е живял сред удобства — каза Крейг. — Без възглавница и чаршаф. Само одеало. Вече огледах — няма нищо в стенния шкаф.
Тес усещаше пулса в слепоочията си. Все по-объркана тя забеляза, че одеалото беше сгънато в края на постелята също тъй акуратно, както хавлията в банята.
— А ето как е намирал пътя си в тъмнината — посочи Крейг.
Тес се наведе и погледна. До постелята имаше дузина свещи в чинийки.
— Не ми се вярва, че го е правил, за да пести електричество — забеляза отново Крейг.
Вдясно от постелята Тес видя проста чамова етажерка с три полици. Тя приближи и се вгледа в заглавията на книгите — „Утеха във философията“, „Диалози“ на Платон, Библията — справочно издание на Скофилд, „Елеонора Аквитанска“, „Изкуството на платоничната любов“, „Последните дни на Земята“.
— Едва ли е чувал някога за списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ — изкоментира Крейг. — Философия, религия, история. Тежко. Щях да съжалявам, ако бях прекарал един уикенд с него. Едва ли щеше да е весело.
— Той не беше скучен — каза разсеяно Тес, като продължаваше да оглежда книгите. — Няколко книги за околната среда.
— Да, още нещо общо между вас.
Треперейки, Тес придвижи показалеца си от „Второ пришествие“ към следващата книга, чието заглавие не беше на английски. С ожулената си кожена подвързия книгата изглеждаше почти древна.
— Мога ли да я извадя?
— Но после ще я върнеш на място.
Тес внимателно взе книгата и огледа изтърканата корица.
— „El Circulo del Cuello de la Paloma“.
— Прилича на испански — каза Крейг. — Виж под заглавието: Абу Мухамад Али ибн Хазм ал-Андалуси — прочете той със запъване. — Сигурно е авторът. Едва се побира. Мухамад? Звучи като мюсюлманин.
Тес кимна, преписа заглавието и автора в бележника си и разтвори книгата. Страниците бяха трошливи, а целият текст — само на испански. Тя отново насочи вниманието си към полицата. Библията правеше странно впечатление. Тес върна внимателно испанската книга и извади Библията, чиито корици хлътнаха навътре. С изненада откри, че повечето от страниците бяха отрязани с нож или ножица.
— Защо?
— Едно от многото неща, които искам да разбера — каза Крейг.
Тес разгледа заглавията на запазените, гъсто подчертани страници.
— Останал е само предговорът и — тя прелисти нататък — Евангелието, Апостолското послание и Откровението на Йоан. Нищо не разбирам.
— Не само ти. А това — Крейг посочи нагоре. — Какво, по дяволите, е това? На етажерката. Това е най-смахнатото от всичко.
Тес вдигна поглед. Беше забелязала предмета, когато приближаваше етажерката, но той бе тъй необичаен, че остави огледа му за после с надежда другите неща в стаята да й помогнат да разбере смисъла на странното изображение.
Беше барелеф от бял мрамор, тридесет на тридесет сантиметра, изобразяващ красив дългокос и мускулест мъж, възседнал бик, да опъва назад главата на съпротивляващото се животно и да прерязва гърлото му с нож.
Кръвта от раната струи върху житни класове, израснали от земята. Куче се е втурнало към кръвта, змия бърза към класовете, а скорпион напада тестисите на бика.
От двете страни на ужасната сцена стоят факлоносци. Факлата на левия е насочена нагоре, а на десния — надолу. А над тях отляво птица — нещо като бухал — е вперила взор в ножа и бликащата кръв.
— Какво ли означава? — запита Крейг. — Откакто я видях сутринта, не ми излиза от ума.
Тес не можеше да промълви дума. В устата си усещаше горчив вкус, по гърба й лазеха тръпки.
— Ужасно. Противно. Отвратително.
— Да, нормална украса на жилище.
Закрепени на стената до барелефа два свещника повтаряха изобразените факли — единият обърнат нагоре, а другият надолу. Под втория имаше чинийка за капките восък.
— Джоузеф май не е спазвал противопожарните правила. Ако управителят знаеше за всички тези свещи, щеше незабавно да го изхвърли с целия му багаж на улицата. Цяло чудо е, че не е подпалил сградата.
— Но това е лудост.
— Абсолютно.
— Слушай, не може ли да взема Библията и испанската книга? — попита Тес.
— Ако ти позволя, онези от „Убийства“ ще ме убият.
— Поне да ги снимам.
— Носиш си фотоапарат?
— Винаги. Репортерски навик.
— Добре. Но обещай да не публикуваш снимките без разрешение.
— Съгласна.
Тес извади 35-милиметровия си „Олимп“ от чантата и направи няколко снимки на барелефа в близък план. После снима най-гъсто подчертаните страници на Библията. Върна я на място и снима цялата етажерка. Накрая направи една снимка на постелята със свещите.