Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
Устата на Кринкъл беше странно изкривена. Мисля, че въртеше нещо между зъбите си, докато отключваше втория чифт белезници, свързващ ни със стола.
Когато стъпихме на краката си, все още оковани един за друг, Лори отметна глава. Със свободната си ръка откопча най-горното копче на блузата си и показа прекрасната си шия. Ужас. Искаше да изглежда по-съблазнителна, преди да съобщи за женската си необходимост.
Да изглеждаш съблазнително пред Кринкъл беше толкова смислено, колкото и да се опитваш да разсееш свита на кълбо гърмяща змия, като я целунеш. Щеше да схване идеята по-бързо и от безименния маниак и така щеше да се вбеси от опита и да го манипулира, че щеше да забие пиличката в нейното око. Явно твърденията ми като читател и аналогиите между Кринкъл и различни чудовищни герои, които бях направил, и бяха дали повод да се замисли. Погледна ме; колебаеше се.
Преди да проговори, Кринкъл изплю нещото, което моташе в устата си. Беше кръгло, подобно на голяма дъвка, сива, блестяща от слюнката.
Зловещото топче можеше и да е нещо различно от парче пластичен експлозив, но си беше точно такова.
Може би имаше тръпка в това да държиш в устата си няколко грама концентрирана смърт, толкова мощни, че ако бъдат взривени, лицето ти ще стане на каша.
Или беше ритуал за добър късмет, като целуването на зара, преди да го хвърлиш на масата.
А може би просто му беше вкусно. Да не забравяме, че все пак има и хора, които харесват свинско от консерва. Кулинарното удоволствие е било пълно, ако преди това е хапнал порцийка размазани паяци.
Без да се впуска в разяснения, той постави сивото парченце на моя стол и каза:
— Да се махаме! Мърдайте!
Докато вървяхме към нишата зад тайната врата в рафтовете, минахме покрай масата, на която беше чантичката на Лори. Тя смело я грабна. Зад нас Кринкъл нищо не каза.
13
Широк два метра и петдесет сантиметра, покритият с варовик тунел, имаше нисък, сводест таван и прави стени. Под краката ни правоъгълните павета бяха наредени зигзагообразно.
Светлината на дебелите жълти свещи в бронзови свещници потрепваше от течението, хвърляше бледи проблясъци към стените и тъчеше постоянно променящи се гоблени по извивките на тавана.
Този неприветлив коридор се оказа дълга смесица от шарки и криволичещи форми на светлината.
Нямаше да се учудя, ако бяхме срещнали Едгар Алан По, но нямаше и следа от него, както и от Хонкър, и от безименния маниак.
Въпреки че хладният сух въздух беше учудващо свеж, без следа от зловония, с есенция само на суров варовик и горещ восък, очаквах прилепи, плъхове, хлебарки, притичващи загадъчни същества, но засега трябваше да се задоволя само с Кринкъл.
Бяхме изминали едва три-четири метра, когато той каза:
— Спрете там за минута!
Докато чакахме, той затвори тайната врата от рафтове и после затвори дъбовата врата към нишата. Вероятно идеята беше да сведе до минимум ефекта от взрива в тунела, ако експлозивите в библиотеката гръмнат, а ние още не сме излезли от него.
Докато той затваряше де каквото имаше зад нас, Лори отвори чантичката си и започна да тършува. Намери пиличката. За нейна изненада аз я изтръгнах от нея. Тя очакваше, че ще я захвърля и когато не го направих, ми каза:
— Дай я!
— Изтръгнах този Ескалибур от скалата и само аз имам силата да го използвам — прошепнах и като на литератор с надеждата, че ще я очаровам и ще се съгласи.
Изглеждаше така, сякаш беше готова да се нахвърли върху мене. Подозирах, че юмрукът и би могъл да нанесе няколко силни удара. Кринкъл се приближи, мина покрай нас, толкова арогантен и убеден в боязливостта ни, че всъщност ни обърна гръб и ни поведе.
— Хайде, хайде, и не си мислете, че нямам очи на тила.
Сигурно имаше. Там, откъдето идваше, всички имаха очи на тила.
— Къде сме? — попитах, докато го следвахме.
Психопатският гняв беше прилепнал като лоена топка към истинската му същност и той беше способен да изпълни и най-простия отговор с ярост.
— Под Сентър Скуеър Парк.
— Имам предвид тунела. Какъв е?
— Какво, по дяволите, имаш предвид под „какъв е“? Това е тунел, пълен с лайна, малоумна главо!
Без да се засягам, го попитах:
— Кой го е построил? Кога?
— 1800-те, преди всичко друго. Корнелий Сноу го е конструирал — алчното, ненаситно копеле.
— Защо?
— За да може да се движи незабелязано.
— Да не е бил викториански батман или нещо такова?
— Тунелите свързват четири от най-големите му имоти около площада. Това пълзящо по корем, капиталистическо прасе…
По време на този разговор Лори ми хвърляше многозначителни погледи, подканвайки ме да атакувам Кринкъл с Ескалибура.