Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
Все още с детонатор между зъбите, Кринкъл се изсекна в ръката и се избърса в ръкава на сакото си.
Маниакът приготви последния детонатор. Забеляза, че го гледам, и ми махна.
— Носът ми е остър — каза Лори.
— Не е остър — уверих я, защото истината беше, че не беше по-остър от носа на богиня.
— Остър е — настоя тя.
— Добре, може би е остър — съгласих се, за да избегна спора, — но е перфектно остър.
— Ами зъбите ми!
Как ми се искаше да докосна прекрасните и сочни устни, да ги разтворя, да разгледам резците и, както ветеринар преглежда състезателен кон, и да заявя, че състоянието им е идеално. Вместо това се усмихнах и с тих глас казах:
— Нищо ти няма на зъбите. Бели и равни са, перфектни като перли.
— Именно — отвърна тя. — Не изглеждат истински. Хората сигурно си мислят, че са изкуствени.
— Никой не би си помислил, че млада жена като теб има изкуствени зъби.
— Ами Чилсън Строубъри?
Колкото и да се опитвах да го напъхам в колелата на мисловната си мелница, това име оставаше несмилаемо.
— Какво е Чилсън Строубъри?
— Една моя приятелка на моите години. Тя се занимава с бънджи екскурзии.
— Бънджи екскурзии?
— Тя организира пътувания и събира хора от цял свят, които скачат с бънджи от мостове и разни такива неща.
— Никога не съм си мислел, че някой може да си изкарва прехраната от бънджи екскурзии.
— Тя печели доста добре — увери ме. — Но не ми се мисли как ще се е отразила гравитацията на гърдите и след десет години.
Не знаех какво да отговоря на това. Бях горд, че от началото на разговора все намирах нещо да кажа, независимо от неочакваните обрати, които търпеше той. Заслужавах почивка. Лори спря, колкото да си поеме дъх, и продължи:
— Чилсън загуби всичките си зъби.
Заинтересован, напук на себе си, попитах:
— Как се е случило това? По време на бънджи скок ли?
— Не, не било през работно време. Завъртяла се на мотора си, блъснала го и си размазала лицето в парапета на моста.
Изведнъж зъбите така ме заболяха, че за момент не можех да говоря.
— Когато и оправяха челюстта — каза Лори, — и извадиха всички остатъци от зъби. По-късно и поставиха изкуствени. Може да троши орехи с тях.
— Имайки предвид, че ти е приятелка — изрекох със сериозен тон, — чудя се какво е станало с парапета на моста.
— Нищо особено. Наложило се е да измият кръвта. Имало е и няколко драскотини, и малка пукнатина.
Изражението и беше невинно. Бистрите и очи бяха искрени. Дори и да ме будалкаше, това по нищо не личеше.
— Трябва да те запозная със семейството ми — отбелязах аз.
— Опа — предупреди ме тя. — Нещо се случва.
Примигвайки, леко дезориентиран, се огледах, сякаш излизах от транс. Напълно бях изключил за Хонкър, Кринкъл и хилещия се малоумник.
Въпреки че поне половината от експлозивите бяха все още в количката, Хонкър я издърпа през нишата към тунела, откъдето беше дошъл. Безименният маниак беше сверил и последния детонатор. Подаде го на Кринкъл заедно с ключа за белезниците и го инструктира:
— Като приключиш тук, доведи мацето и вола с теб.
Вол. Малоумникът беше колкото мен и съм убеден, че не се смяташе за вол. Той последва Хонкър в тунела.
Останахме сами с Кринкъл, което си беше като да останеш насаме със Сатаната в садомазохистичното отделение на Ада.
Лори изчака минута, за да е сигурна, че в тунела не могат да я чуят, и каза:
— О, господин Кринкъл?
— Не го прави — помолих я.
Кринкъл беше отишъл на другия край на стаята, за да включи последния детонатор. Явно не я беше чул.
— Дори и да мисли, че си сладка — предупредих я аз, — той е от мъжете, които с удоволствие биха те изнасилили и преди, и след като са те убили. И каква полза можем да извлечем от това?
— Некрофилия? Не е хубаво да се говори така за човек.
— Той не е човек. Той е Морлок.
Лицето и светна.
— Х. Г. Уелс. „Машината на времето“. Ти наистина четеш. Е, може би говориш за филма.
— Кринкъл не е човек. Той е Грендел.
— Биуулф — каза тя, имайки предвид творбата, в която чудовището Грендел се спотайваше. — Той е Том Рипли. — Това е психопатът от книгите на Патриша Хайсмит.
— В пет от книгите и — казах аз. — Том Рипли е образът на Анибал Лектър, трийсет години преди появата на самия Анибал Лектър.
Кринкъл приключи с дейността си в другия край на стаята и тръгна към нас.
Той се приближи и аз очаквах Лори да му каже за женската си нужда. Тя му се усмихна, примигна, но не посмя да го заговори.