Пророчество

Той погледна Лори за момент, после погледна към уреда в ъгъла, сякаш се чудеше дали не се е объркал и дали наистина това не е машина на времето.

Ако аз бях изказал това предположение, щеше да реши, че съм чалнат или че му се подигравам. Раздразнен или обиден, щеше да ме застреля.

Красивата жена обаче можеше да си говори, каквото си иска и мъжете щяха да го приемат насериозно.

Откритото и лице, бистрите и очи и искрената усмивка ме направиха неспособен да определя дали изказването за машината на времето или всяко друго странно хрумване беше сериозно или на шега. Повечето хора не се забавляват, докато ги държат заложници и ги заплашват до смърт такива като Кринкъл. Подозирах обаче, че Лори Лин Хикс е способна и на това. Нямах търпение да я запозная с нашите.

Много хора не се забавляват дори когато са на парти. Това е, защото нямат чувство за хумор. Всички твърдят, че имат чувство за хумор, но част от хората лъжат, а и немалко се самозаблуждават.

Това обяснява успеха на повечето скечове и комедии. Тези предавания често са доста скучни, но маса хора им се смеят гръмогласно, защото са видели етикета „смешно“. Оперираната от чувство за хумор публика смята за безопасно да се смее, където това се очаква.

Тази част от шоубизнеса обслужва общество от безхуморни, горе-долу както производител на протези обслужва нещастните, загубили ръце или крака. Това, което те даваха, може би беше по-важно и от храната за бедните.

За семейството ми смехът винаги е бил важен, не само през щастливите дни, но и във време на беди, дори и изправени пред загубата и трагедията (макар че точно сега най-вероятно се бяха побъркали от тревога къде съм). Може би бяхме наследили силно чувствителен, разпознаващ смешното ген. Или просто постоянно бяхме надрусани със захар.

— Не — каза анонимният маниак, — не е машина на времето. Това е генераторът на банката за спешни случаи.

— Много лошо — изплака Лори. — Предпочитам да беше машина на времето.

Загледан замислено в генератора, маниакът въздъхна:

— Да. Разбирам какво имаш предвид.

— Значи сте изключили генератора на банката — обадих се аз.

Думите ми го извадиха от фантазиите му за пътуване във времето и го върнаха в реалния свят.

— Откъде знаеш?

— От парченцата, разпръснати по земята — отбелязах.

— Бърз си — изрече с възхищение.

— С моята професия се налага да съм.

Не ме попита какво работя. От това, което бях научил през последните десет години за психопатите, те обикновено са заети само със себе си.

— Банката затвори преди час — каза той, явно горд от сложния план и удовлетворен, че има възможността да го разкаже на някого. Касиерите вече се били отчели и се били прибрали по домовете си. Подземието трябвало да е затворено преди десет минути. Управителят и двамата бодигардове обикновено излизали последни.