Новозавладените звезди
- Автор: Блиш Джеймс Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Златарева-Чичкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новозавладените звезди». Краткое содержание книги:
— С три непокътнати гуми — каза той. — Ура за нас! Да се залавяме за работа!
Още един осветителен снаряд избухна в небето, но не така близо, както предишният. Суини заобиколи до задната част на всъдехода, а Майк внимателно пристъпваше подире му и двамата загледани печално в гирляндите от разкъсан силиконов каучук, които някога представляваха две отлични гуми. Две от шините бяха съвсем голи, а петата спаднала гума, с която не бяха карали, бе само продупчена и имаше възможност да бъде спасена.
— Свали ремъците от бурето и го търколи към задната врата — нареди Суини. — Не бързай! А сега да го спуснем на земята, ей там.
Навсякъде около тях сред скалите и масивните възлести стволове бяха скрити малките електронни уреди, от чието усилено потракване мястото изглеждаше за космическите кораби, спрели край Ганимед, като огромен военен лагер. Разбира се, не биваше да се очаква, че това ще се отрази при снимане: видимата светлина бе недостатъчна, инфрачервената — още по-слаба, а атмосферата не беше прозрачна, за да се използуват ултравиолетови плаки. Никой не можеше да се надява, че по някакъв начин ще види нещо от космоса, поне не в Улея, но детекторите щяха да отчетат, че там се изразходва енергия и се преместват енергийни източници, а торпилите на бунтовниците умишлено се целеха в този район. Това стигаше.
С помощта на Майк Суини изправи алуминиевото буре горе-долу в средата на струпалите уреди.
— Смятам да сваля пукнатата гума — каза той. — Остават петнадесет минути до излитането, а по-късно може да ни дотрябва. Знаеш ли как да навиеш това нещо?
— Не съм идиот. Върви смени гумата.
Докато Суини работеше, Майк установи местонахождението на главния входящ проводник за захранването на малките невидими кречетала и включи към него жица. Към нея бързо инсталира пружинно задвижван бутон, който изключваше с щракване, щом токът стигнеше до соленоид, привеждащ в движение спусъка му. Единият край на навития на макара кабел водеше до соленоида, другият — до боядисаното в червено дъно на алуминиевата бъчва. Майк провери бутона в другия край на кабела. Всичко бе готово. Когато бутонът се натиснеше, малките кречетала щяха да се изключат, а в същия момент щеше да се включи бурето.
— Нагласи ли всичко, Майк?
— Готово е и чака. Пет минути до излитането.
— Чудесно — каза Суини и взе макарата от нея. — Най-добре ще е да се качиш на возилото и да го откараш през полюса отвъд хоризонта.
— Защо? Не съществува реална опасност. А и да съществува, каква ще е ползата от мен там сама?
— Виж какво, Майк! — каза Суини. Той вече бе тръгнал заднишком все на север, като развиваше кабела. — Просто искам да махна оттук всъдехода. Може да ни върши работа, а включи ли се бъчвата, не е чудно да го подпали. Освен това представи си, че полицаите решат да огледат старателно мястото. Возилото се вижда или поне има подозрително правилни очертания. Но мене не биха успели да видят. Далеч по-добре ще е машината да бъде отвъд хоризонта. Прав ли съм?
— Е, добре. Само гледай да не те убият, това е всичко.
— Бъди спокойна. Ще бъда при теб след края на представлението. Хайде, тръгвай.
Като се намръщи, макар и не много убедително, девойката се покатери в полугъсеничната машина и тя бавно се отдалечи по нанадолнището. Суини чуваше как джантите стържат по голите камъни дълго след като машината се бе изгубила от погледа, но накрая и този звук изчезна.
Той продължи да се движи заднишком, като размотаваше кабела от макарата, докато се свърши, така че маскировъчният лагер остана на цяла миля южно от него. Суини сложи дясната си ръка на бутона, провери часовника си и се притаи да чака зад един дълъг, нисък, издаден хребет.
Поредица осветителни снаряди прекоси небето с диря от сини слънца. Някъде профуча ракета, после земята тежко се разтърси. Суини с цялата си душа се надяваше, че „въстаниците“, които изпращаха торпеда, нямаха твърде точен мерник.
Но вече не оставаше много време. Само след няколко мига оцелелият космически кораб, корабът, насочен към една от шестте непознати звезди, натоварен с новото поколение Адаптирани деца, щеше да излети от планината П.
Двадесет секунди. Петнадесет. Десет. Девет. Осем. Седем. Шест.
Суини натисна бутона.
Алуминиевото буре се възпламени с глух хрип и ослепително кълбо светлина — прекалено ярка, за да се вижда както през защитните очила, така и през затворени клепачи или и през двете — се издигна в небето на Ганимед. Топлината заля кожата на Суини така силно, както реактивната струя на катапултиращия апарат бе направила това толкова отдавна. Ударната вълна, която последва след девет секунди, го притисна към земята и от носа му потече кръв.