Новозавладените звезди
- Автор: Блиш Джеймс Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Златарева-Чичкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новозавладените звезди». Краткое содержание книги:
Без да обръща внимание, той се претърколи и погледна нагоре. Светлината вече почти бе изчезнала. Появи се мътен стълб от бял пушек, изпъстрен с ярки, пламтящи цветове, който се издигна към небето със скорост почти миля в минута.
В общи линии този фалшификат дяволски убедително приличаше на ядрена бомба.
Стълбът дим образува гъба, когато космическият кораб достигна височина близо пет мили, но дотогава Суини бе сигурен, че на десет парсека30 от Ганимед няма никакъв земен кораб. Никой кораб нямаше да спре, за да направи разследвания, особено след като всички уреди в „лагера“ бяха преустановили сигналите си при избухването на „взрива“.
Нищо чудно по-късно на Космодрума да хрумнеше, че „детонацията“ може да се е дължала на пускането на една-единствена огромна Римска свещ31, изстреляна от алуминиево буре при смесването на димни вещества и нискокачествени експлозиви. Но до това време спасителният космически кораб щеше да бъде далеч от всяка възможност да се проследи траекторията му.
Всъщност вече беше далече. Беше стартирал точно навреме — на нулата, която Суини бе изпуснал при броенето.
Младият човек стана, като си тананикаше весело (но също така немелодично, както и Рулман), и продължи да си пробива път на север. Предполагаше се, че на обърнатото към Юпитер полукълбо на Ганимед, от другата страна на Полюса, дъното на Улея щеше да се издига все по-нагоре. Там имаше зона на сумрак, сгрявана неравномерно от слънцето (поради либрацията32, докато Ганимед се намираше от слънчевата страна на Юпитер) или периодически (когато спътникът се приближаваше и отдалечаваше поради осцилацията33 спрямо планетата). Разбира се, периодите на осцилацията щяха да бъдат твърде студени, но всеки от тях траеше по-малко от осем часа.
Навсякъде на Ганимед останалите преселници се отправяха към подобни точки — унищожили фалшивата военна екипировка, осъществили целта си. Снаряжението им бе различно, но не по-лошо, отколкото на Суини. А той имаше здраво возило за сняг с десет колела, чиито шест останали гуми можеха да се преразпределят така, че да може транспортното средство да се използува като влекач, а в задната му част да се натоварят инструменти, семена, издънки и резници, медикаменти, хранителни запаси и гориво. Имаше също и съпруга.
Земята щеше да посети Ганимед, естествено. Но нямаше да открие нищо. Вътрешността на планетата П бе заличена при излитането на спасителния кораб. А що се отнася до хората, те нямаше да представляват опасност — невежи и разпръснати.
„Селяни — помисли си Суини. Като си подсвиркваше, той прекоси Северния полюс. — Просто селяни.“
Най-накрая зърна тумбестото тяло на всъдехода ниско долу, в началото на една долина. Като погледна, не видя Майк, но после я откри седнала с гръб към него върху едно възвишение. С мъка се изкатери до нея.
Долината бе тясна в продължение на около сто фута, а след това се разперваше в широко ветрило от равнинна земя. Бе обвита в лека мараня. За земните хора едва ли би могло да има по-мрачна гледка, но там никой земен човек не я съзерцаваше.
— Обзалагам се, че това място е най-подходящото за земеделие на Ганимед — прошепна Суини. — Бих искал…
Майк се обърна и го погледна. Той млъкна, недоизказал желанието си, но нямаше съмнение, че тя го бе разбрала. Рулман обаче вече не се намираше на Ганимед, за да сподели със Суини красотата му — там, или където и да е другаде. Въпреки че никога нямаше да види края на пътешествието, нито би оцелял на новото място, ученият бе заминал с децата на космическия кораб и беше отнесъл със себе си своите преносими знания.
Суини разбираше, че Рулман е велик човек. Навярно по-велик и от собствения му баща.
— Тръгвай напред с всъдехода, Майк — меко каза Суини. — Аз ще повървя след теб.
— Защо? На тази почва возилото ще върви леко, допълнителното натоварване няма да има значение.
— Не се тревожа за натоварването. Просто искам да извървя пътя пеша. Това е… е, по дяволите! Майк, не разбираш ли, че аз ей сега ще се родя? Къде се е чуло и видяло едно бебе да се появява на бял свят в четиринадесеттонен всъдеход?
Книга втора
Намереното на Горния свят
… И е написано, че след като Великаните от далечните звезди дошли на Телуда34, те поживели там известно време, наблюдавали повърхността на земята и я намерили бедна и вещаеща зло. Ето защо направили така, че човекът винаги да обитава въздуха и слънчевата светлина, и светлината на звездите, за да му напомнят вечно за тях. И Великаните поживели там още малко и научили хората да говорят, да пишат, да тъкат и да вършат много необходими неща, за което разказват писанията. А след това те си заминали към далечните звезди с думите: „Приемете този свят като собствен и въпреки че ние ще се завърнем, не се бойте, защото той е ваш.“
30
Астрономическа единица за разстояние — Б.р.
31
Вид фойерверки. — Б.р.
32
Привидно колебание на небесно тяло, даващо възможност да се изучава малко повече от половината му. — Б.р.
33
Колебливо движение, трептене. — Б.р.
34
От лат. tennus, urus — „земя“ — Б.пр.