Убийството като шедьовър

— Е, това е добре — казва Лиз и притиска длани към бедрата си.

— Аз пък си мислех, че ако нечие алиби е абсолютно непоклатимо, това само по себе си е подозрително — вметва Джак.

Шофлър издиша бавно. Отговаря търпеливо, както и на всеки друг зададен въпрос. За десет минути е успял да очарова и успокои Лиз и майка ми и да впечатли Джак и баща ми. Притежава умение да изслушва, което би засрамило мнозина репортери.

— Твърде добро алиби? — казва той. — Е, такова нещо всъщност не съществува, Джак. Знам какво имате предвид, но в този случай имаме цял куп свидетели, които потвърждават местонахождението му.

— И какво е правел? — пита баща ми. — Ако нямате против да попитам.

Шофлър поглажда стърчащата коса от дясната страна на главата си и съумява да изобрази уморена усмивка.

— Не е бил на панаира през целия ден. Целия следобед, от един до шест, е бил във… — отваря тефтера си и го прелиства — в Бейсайд мотел в Анаполис, където е участвал в курс по самоотбрана. — Вдига поглед към нас. — След това е отишъл… — отново прави справка с тефтера си — на сбирка на група за взаимопомощ на хора, които скоро са загубили родител — майка му е починала преди три седмици. Тази сбирка също е била в Анаполис. Епископална църква „Светата троица“. — Шофлър затваря тефтера си.

— Значи този тип… не е нашият човек — казва Джак.

— Да.

— Е, това е добре — казва отново Лиз и хвърля поглед към мен. — Нали?

— Определено — казва Шофлър. — Елиминира се една възможност, а това винаги е полезно. Означава, че ресурсите могат да бъдат насочени в друга посока. Така… — Той потрива ръце. — Други въпроси имате ли?

— Никой не се обади с искане за откуп — казва баща ми и поглежда тревожно към мен. — Това не е ли… искам да кажа, какво според вас означава това?

— Е, още е рано да се каже със сигурност — казва му Шофлър, — но честно казано, не очаквам да има такова.

— Не? Но, но… защо не? — настоява Джак.

Шофлър смръщва лице и въздъхва.

— Първо, ако го правите заради парите, защо ще отвличате две деца? Не е като да има отстъпка при покупка на едро, ако разбирате какво имам предвид.

— Аз май не разбирам — казва Джак.

Шофлър свива рамене.

— Две деца носят два пъти повече проблеми, но не и двойна печалба. Отчаяните родители… по мое мнение те биха снесли точно толкова за едно дете, колкото и за две. Освен това… — колебае се, но накрая решава да кара направо, — факт е, че на света има много богати хора. Ако мотивът е печалба, щяха да се насочат към родители, с… ъъ… по-големи възможности от Алекс и Лиз. Освен… — поглежда въпросително от Джак към баща ми и после към майка ми, — ако бабите и дядовците на момчетата…

— Аз съм гимназиален директор — казва Джак. Твърде нетипично за него, това изказване е последвано от нервен смях. Относително ограничените му средства са единственото болно място на Джак. — Може би Боб е един от тайните милионери, които водят обикновен живот. — Засмива се отново и поглежда към баща ми.

— Не — казва татко. — Не казвам, че не бихме могли… — поглежда към майка ми, — да съберем известна сума, ако продадем всичко. Което бихме направили, разбира се, но това ще отнеме време. И все пак…