Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Съществува една история за известния арабски халиф Омар. Някой искал да му причини зло. Потърсил го и чул, че Омар не живее в дворците, въпреки, че е халиф, а прекарва почти цялото си време сред природата. Този човек бил много радостен и мислел, че ще има всички възможности за изпълнение на замисъла си. Когато доближил мястото, където се намирал Омар, колкото повече се приближавал, толкова по-силно се променяло отношението му, докато накрая измъкнал кинжала и казал: „Не мога да ти причиня зло. Кажи ми, що за сила има в теб, която не ми позволява да направя това, което бях решил?“ Омар отговорил: „Моето единение с Бога“. Какво разбирал Омар под единство с Бога? Имал пред вид сънастроеност с безграничната хармония на цялата вселена. Омар бил приемник на музиката на цялата вселена. Светите хора във всички времена проявяват чувствителност и усет към музиката на цялото битие. В това е тайната, която ги превръщала в приятели на най-злите им врагове. Но тази сила не е само на праведниците. Тя се проявява във всяка личност в по-голяма или по-малка степен. Всеки демонстрира хармония или дисхармония в съответствие с това доколко е открит за музиката на вселената. Колкото повече човек е отворен за всичко прекрасно и хармонично, толкова по-силно неговият живот е възприемчив за вселенската хармония и той проявява дружеско отношение към всеки, когото среща. Самата му същност създава около него музика.

Различието между материалната и духовна гледна точка се състои в това, че според първата материята е първична и интелектът, красотата и всичко останало идва от нея. От духовна гледна точка интелектът и красотата са първични и от тях произлиза всичко съществуващо. От духовна гледна точка няма важно и неважно, защото в същността на цялото битие, в основата на всичко съществуващо лежи музиката. В корена на розата се съдържа самата роза, с нейното благоухание, форма и красота и дори и да не се проявят, те продължават да присъстват. И този, който настройва себе си не само към външното, но и към вътрешното битие и същност на всички неща, достига до същината на цялата Вселена и дори в корените може да открие и да се наслади на аромата и красотата на розата. Най-голямата грешка на този век е, че активността се е увеличила толкова много, че във всекидневния живот на човек му е останало съвсем малко място за покой. А покоят е тайната на съзерцанието и медитацията. Чрез покоя човек настройва осезанията си да достигнат до същността на живота. За целта е нужно да прочисти ума и тялото си, да култивира чувствата си, защото само фините чувства настройват душата в тази тоналност, в която звучи музиката на Създателя. Изглежда трудно, а всъщност е толкова просто. Един от най-големите дарове, с които човек е надарен, и способността да печели приятели, способността да обичаме другия, да живеем в съзвучие с него, без да се опитваме да го направим по свой образ и подобие. Колкото е по-дълбок човек, толкова повече приятели има. А дребнавостта, сковаността, отсъствието на духовно развитие потопяват човека в илюзията за собствената му изключителност и превъзходство над другите. Той се възприема като по-велик и по-добър от останалите и дружеското отношение се загубва. Такъв човек се откъсва от света и хората и в това е неговата трагедия. Такъв човек никога няма да бъде щастлив. Щастлив е този, който е способен да бъде приятел с всеки. Неговият подход към живота е отворен. Той е дружелюбен не само към хората, но и към вещите и обстоятелствата. Благодарение на това свое отношение такъв човек разширява и разрушава стените, задържащи го в собствения му затвор. Разрушавайки тези стени той се съединява с Абсолюта. Докосва се до музиката на небесните сфери и я открива във всичко, което го заобикаля — в цветовете на розата, във вятъра, в хората, в света около себе си.