Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Ако се сравнява древната и съвременната музика, веднага открива огромната пропаст между тях, твърде широка, за да бъде измерена. Ако има нещо, даващо някаква представа за изначалната музика на човешкия род, това е източната музика, която все още носи в себе си следите на древната музика. Ако на Изток към музиката се отнасяха само като към музика, тя нямаше да бъде съхранена. Тя винаги е била част от религията и именно затова традицията се е запазила хиляди години. Може да попитате: как музиката от древните времена може да се съхрани, когато в човешката природа винаги е съществувала тенденция нещата да се променят. Отговорът е ясен, че за човечеството винаги е било трудно да променя своята религия. Всичко останало може да бъде изменено, но има нещо, което винаги се е съхранявало и това е религията. Религията на индусите изхожда от Веданта, а според Ведантата петият аспект на творението е музиката, която се нарича Сама Веда. С помощта на изучаването на индийската музика могат да бъдат открити следи от това, което е съществувало хиляди години като фин нюанс на тонове — например, четвъртинките. Чрез тях се отчитало не само нивото на звука, но се е анализирала и неговата природа и характер, почти както в химията. И днес можем да срещнем в древните традиции многообразни ефекти, свързани с различните ноти, било то сухота или лекоподвижност, хлад или топлина. Без съмнение, днес е сложно да се определи какво въздействие оказват различните звуци, защото сега различието идва от инструментите, а в онези времена бликало от природата. Днес намираме в санскритските писания безброй различни височини на тоновете на звука, които били различавани в древни времена. При отсъствие на пиано или камертони те са определяли височината на тона по звуците, издавани от различните зверове и птици. Звукът се характеризирал и с различните аспекти на една и също вещ. Така научният подход се развивал едновременно с развитието на древната индийска музика. Не можем да не се удивляваме на факта, че тези хора, живеещи така близко до природата, са развивали и науката едновременно с изкуството.

Пътят на развитие на изкуството на древните народи може да се открие на Изток дори сега. Някогашните хора са свързвали различните музикални теми с различните годишни времена, а различните звуци — с определено време от денонощието. И тъй като в този свят нищо не съществува без основание и нищо не е плод само на въображение и фантазия, съществувала е логическа закономерност за връзката на определени мелодии с определено време. Ако това е само поетична фантазия, не би продължила дълго и би повлияло върху ограничен кръг слушатели. А връзката на музиката с природата датира от векове и продължава и до днес. И в наши дни една и съща рага се изпълнява в едно и също годишно време, защото ако я пеят не навреме, тя не трогва слушателите.