Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Затова дишането и звукът не са две различни неща, ако човек е в състояние да разбере, че имат една и съща основа, ако съществува някакво обяснение, защо човек се наслаждава на музиката, която го вълнува, то е в общия им корен.
Нима музиката е само развлечение или забавление? Не, в нея има и нещо друго. Главната причина на това „нещо“ е фактът, че човек живее в постоянен, непрекъснат ритъм, който е белег за живота в него. Има един постоянен ритъм в пулса, в ударите на сърцето, дори в самото сърце. И от този ритъм зависи здравето и настроението на индивида. Този постоянен ритъм оказва на всеки човек определено въздействие. Спомням си един забавен и интересен пример. Когато джазът дойде на мода, всички казваха: „Нещо откачено дойде в обществото“, въпреки че никой не се съпротивляваше на това. Джазът все повече и повече излизаше на мода. И досега, колкото и силно човек да го ненавижда или да е предубеден спрямо него, понякога, в крайна сметка, всеки си позволява просто да постои и да го послуша поне за пет минути. По каква причина? Причината е, че в каквато и форма да е акцентираният ритъм, той съхранява своето психологическо влияние върху тялото и ума.
Един голям персийски поет и мистик е казвал, че когато се намира в определено настроение, е свикнал да обикаля в кръг около колоните в средата на дома си. Когато заговорел в такова състояние хората записвали думите му, които били съвършена поезия. Имало и един адвокат, който ако в определени моменти по време на съдебни дела не могъл да намери нужния аргумент, се завъртал в кръг и това му помагало. Но в търсенето на тайната не е задължително да стигаме до такива крайности. Често, когато човек не може да формулира идеята си, почуква с пръсти по масата и тя идва. Много хора, когато не могат да съберат мислите си, започват да крачат из стаята и като направят два или три кръга, мислите им стават по-ясни. Тези примери ни навеждат на мисълта, че човешкото тяло е механизъм, който трябва да бъде задействан регулярно. Ако по някакъв начин ритъмът спре, това означава, че ще спрат и тялото и ума. От вътрешния ритъм зависи настроението, здравето и състоянието на ума на човека. Този ритъм включва и собственото му дишане и е много тясно свързан с ритъма на неговия живот. Съществуват и определени типове звуци, които раздразват човека и оказват лошо влияние върху неговата нервна система, но съществуват и типове ритъм, които имат смекчаващо, изцеляващо и успокояващо влияние върху ума. Музиката е звук и ритъм. И ако можем да разберем природата и характера на ритъма и звука, музиката не би се използвала само за развлечение, а би станала източник на изцеление и издигане на съзнанието.
От древни времена суфиите и големите мистици са въздигали в изкуство способността за създаване на уравновесеност и хармония в живота, в ритъма на ежедневната активност. Някои суфи, поели по определен път за развитие се опитват да изживеят живота си толкова далече от света, колкото е възможно. Те са известни като дервиши. Често ги наричат факири, притежаващи голяма сила за сътворяване на чудеса и надарени с интуиция. Те са мечтатели, възлюбили Бога. Те се прекланят пред Бога в природата, особено в човешката природа. Сред многото пътища на духовно развитие при тях има един, наречен Сама — слушане на музика. Те слушат музика на събирания на посветени и на никой непосветен не се позволява да присъства на тези събирания. Те се обръщат един към друг, казвайки: „О царю на царете, О повелителю на повелителите“, въпреки че са облечени в дрипи. Те никога не мислят за утрешния ден, техните мисли са насочени единствено към настоящето, дори утоляването на жаждата и глада ги интересуват само за дадения момент. Грижата за утре оставят за утре, интересуват се само от „сега“, ако въобще се интересуват от живота. Те са тези, на които действително е дадено правото да се наслаждават на красотата на музиката, техните дух и души са отзивчиви и отворени. Те са се превърнали в средство за резонанс на музиката, която слушат, затова музиката ги докосва по съвсем друг начин в сравнение с обикновените хора, музиката докосва най-дълбоките струни на техните същества. Развълнувани, те проявяват различни състояния, наричани от суфиите Хал. Всеки от тях под действието на духа може да изпита екстаз — Ваджад — под формата на сълзи, въздишки или танц. По тази причина хората, които не разбират значението на техните танци, ги наричат стенещи дервиши или танцуващи дервиши. Златото на небесата е прах за земния човек, а златото на земята е прах за небесния. За всеки от тях златото на другия е само прах, нищо. Техните монети не се обменят взаимно. Ето защо блаженството на дервишите се разбира от много малко хора. Тяхното духовно развитие е достигнало до завидна висота. Превръщайки Бога в свой Възлюбен и виждайки Бога във величието на природата, те творят присъствието му. Както всекидневният живот е изпълнен с радости и болка, така и животът на дервишите е изпълнен и с радости, и с болка в присъствието на Бога. С помощта на концентрация, поезия и музика радостта и болката се възприемат по-дълбоко. Затова Бог е жив за дервиша. Той присъства във всичките му настроения. Когато веднъж болката на дервиша намери проява в една или друга форма на Сама — музикалната церемония — той достига до много дълбоко прозрение. Към какъвто и предмет или човек да обърне поглед такъв дервиш, той прониква до най-дълбоката същност на неговия характер, открива тайната на душата му. Целият живот за него става ясен и понятен.