Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Когато гледаме на музиката от метафизична гледна точка, откриваме, че това, до което съвременната наука достигна в последните години — а именно, че вибрацията е коренът на цялото творение — е било известно на древните хора и основа на всички техни науки. Те са знаели, че една-единствена сила поражда и поддържа цялото проявление, целият космос — силата на вибрациите. Именно затова и астрологията също е възникнала на базата на науката за вибрациите. Древните хора са долавяли музиката, звучаща от отделните планети и въздействието, което те оказват върху хората. Именно постоянното движение на планетите и тяхното действие на земята са залегнали в основата на рагите, на които се основава древната музика.
В санскритските древни предания са съществували стихове, имащи връзка с определени планети. Затова в съответствие с влиянието на планетите и космоса древните са съставяли своята програма и тази програма се е реализирала в продължение на години. На пръв поглед като чели влиянията на планетите са твърде слаби, за да окажат въздействие върху живота на хората, но въпреки това във всички епохи човечеството се е ръководило от планетарните влияния. За да се съхрани музиката близко до природата, е било необходимо на изпълнителя да се даде свобода да пее и свири така, както иска. Това създава безкрайно разнообразие от изпълнители. Ето защо музиката на древните винаги е била индивидуално изкуство, а не част от общото образование. Музиката на древните хора носи своите достойнства и недостатъци. Достойнствата са следните: музикантът — певец или изпълнител — никога не е бил принуждаван да пее по строго определен начин. Той винаги е бил свободен да я интерпретира в съответствие със своето вдъхновение в дадения момент. Това давало на музикантите пълна свобода да изразяват своите чувства и страсти без външни ограничения, на които да се подчиняват. Без съмнение, когато се появили много певци и изпълнители, се породила необходимост от някакъв стандарт, въпреки че този стандарт не ги ограничавал твърде много. И именно този порядък определяли като музика.
Понятието „музика“, или sangita на санскрит има три аспекта. Единият е езикът; другият — изпълнението, а третият — движението. Индусите никога не са считали науката за движението или танца за нещо отделно от музиката. Те винаги са съчетавали трите аспекта. Според това как се е развивала музиката на хората от Изтока, всеки от тези три аспекта също се е развивал. Например, маниерът на пеене на по-изтънчените хора бил съвършено друг, в сравнение с този на селяните, храмовите песни също напълно се различавали от сценичните. Съществували са не само механични различия, определени от правила и постановки, които е трябвало да се следват, но и естествени различия. Най-главното в музиката на древните хора, е че са определили различните аспекти на музиката и с това са стигнали до осъзнаване на съществуването на различни начини на изразяване на тона и ритъма, които предизвикват по-силно чувство или склонност към активност, или състояние на спокойствие и уравновесеност. Този подход, развил се в течение на много години, се сформирал в особена психологическа наука или изкуство, наречено мантра-йога. Значението на думата „йога“ е „единство“, или „връзка“, а мантра-йога означава свещен съюз между външната и вътрешната страна на живота. Йогите са открили съществуването на определени психологически възможности. Например, една от тенденциите на дишането е да излиза навън, а другата — да влиза навътре. И двете съществуват в природата — в приливите и отливите, в изгрева и залеза на слънцето. Човек открива тези две начала и в самия себе си. Вибрациите на собственото му тяло са съвършено различни сутрин и вечер. Затова йогите са регулирали ритъма на кръвообращението, на сърцето, дори всеки цикъл на дишане с помощта на вибрациите на музиката, на тона и ритъма. Те навлизат от външните вибрации към вътрешните, от звука към дишането. За обозначение на тези две неща индусите имат една и съща дума — sura, която означава едновременно и „звук“ и „дишане“. Едното преминава в другото, защото те са едно и също нещо. Дишането може да бъде определено като звук, а чуването на дишането може да бъде наречено глас.