100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Смъртта на Цезар довежда до дълга и ожесточена борба за власт между различни военни и политически фигури в Рим. Отначало съперниците, хора с дълъг опит в римските политически битки, не виждат сериозна заплаха в лицето на младия Октавиан. В действителност единственото видимо предимство на младежа се свежда до това, че Юлий Цезар го е осиновил. Като използва ловко това преимущество, Октавиан успява да спечели подкрепата на част от Цезаровите легиони. Но много от старите воини предпочели да подкрепят Марк Антоний, един от най-близките сподвижници на Цезар някога. В редица битки през следващите няколко години всички други претенденти за властта отпадат. Рим и многото покорени от него територии са разделени между Марк Антоний, който владее източната част, и Октавиан, който владее западната. За няколко години между двамата се установява труден мир. През това време Антоний като че ли отдава прекалено голямо внимание на любовната си връзка с Клеопатра, а Октавиан гледа да укрепи положението си. В 32 г. пр. Хр. между двамата избухва война и тя се решава в голямата морска битка край Акциум, която спечелват Октавиановите сили (31 г. пр. Хр.). През следващата година войната завършва с пълна победа на Октавиан, а Антоний и Клеопатра се самоубиват.
Октавиан не успява да си осигури такава власт, каквато Юлий Цезар е имал петнайсет години по-рано. Цезар е убит, тъй като било очевидно, че се готви да сложи край на републиканското управление в Рим и да се провъзгласи за монарх. Но към 30 г. пр. Хр., след дълги години на гражданска война и несъмнения провал на републиканското управление, повечето римляни са готови да приемат един добронамерен деспот, стига да се запази демократичното управление.
Макар и безмилостен в устрема си към върха, Октавиан се оказва изненадващо отстъпчив, когато вече взема властта. В 27 г. пр. Хр., за да успокои сенаторите, той оповестява, че възстановява републиката, и предлага да се откаже от всички държавни постове. В действителност остава глава на провинциите в Испания, Галия и Сирия. Тъй като по-голямата част от римските войски са разположени в тези три провинции, истинската власт остава в негови ръце. Чрез гласуване Сенатът го удостоява с почетната титла „Август“, но той така и не приема царска титла. На теория Рим си остава република, докато „Август“ не означава нищо повече от принцепс (първи гражданин). На практика доволният и послушен Сенат е назначил Август на пост, какъвто той си избере, и до края на живота си Октавиан фактически е диктатор. По времето на неговата смърт (14 г. сл. Хр.) Рим е завършил прехода от република към монархия и няма никаква трудност осиновеният син на Август да го наследи.
Август се очертава може би като най-добрия пример в историята за способен и добронамерен деспот. Той е в пълния смисъл на думата държавник, чиято мирна политика допринася много да се заличат дълбоките противоречия, до които са довели гражданските войни в Рим.
Август управлява Рим повече от четирийсет години и неговата политика още дълго оставя следи върху империята. По негово време римските войски завършват завладяването на Испания, покоряват Швейцария, Галатия (в Мала Азия) и голяма част от Балканите. Към края на управлението му северният край на империята не е далеч от линията Рейн — Дунав, която ще бъде граница през следващите няколко столетия.
Август е изключително способен администратор и има важна роля в изграждането на дейни държавни учреждения. Той ревизира данъчното устройство и финансовата система на римската държава, реорганизира армията и слага началото на редовна флота. Освен това създава лична охрана, т. нар. преторианска гвардия, която в бъдните столетия ще играе голяма роля при избирането и свалянето на императора.
При Августовото управление в цялата Римска империя се изгражда мрежа от превъзходни пътища; в самия Рим се построяват много обществени сгради и градът се разкрасява осезателно. Издигат се и храмове, а Август препоръчва да се зачитат и спазват старите римски религиозни обичаи. Приемат се закони, които насърчават браковете и раждаемостта.
След 30 г. пр. Хр. в Рим под властта на Август цари вътрешен мир. Естествено, това води до по-заможен живот, а той пък — до голям разцвет на изкуствата. Не случайно Августовата епоха е Златният век на римската литература. През този период живее и твори най-големият римски поет — Виргилий, както и много други писатели, между които Хораций и Ливий. Само Овидий изпада в немилост пред Август и е изгонен от Рим.