100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Несъмнено Коперниковата теория внася коренна промяна във възприемането на Вселената и предизвиква революция в светогледа на философите, пък и на всички хора. Но когато оценяваме значението на Коперник, не бива да забравяме, че астрономията няма такова практическо приложение, каквото имат физиката, химията и биологията. По принцип човек би могъл да конструира телевизор, автомобил или модерна химическа фабрика, без да има и най-малка представа от Коперниковите теории. (Това обаче не може да стане, ако не познаваме идеите на Фарадей, Максуел, Лавоазие и Нютън.)
Но да преценяваме само прякото влияние на Коперник върху техниката ще рече изобщо да не видим истинското му значение. Книгата му съдържа едно безценно предисловие, което ни отвежда към работите на Галилей и Кеплер. А те пък са най-важните предходници на Нютън и благодарение именно на техните открития той успява да формулира своите закони за движението и гравитацията. Исторически погледнато, книгата „За въртенето на небесните сфери“ е отправната точка на съвременната астрономия и — което е по-важно — отправната точка на съвременната наука.
20. АНТОАН-ЛОРАН ЛАВОАЗИЕ
1743 — 1794
Великият френски учен Антоан-Лоран Лавоазие е най-важната фигура за напредъка на химията. По време на раждането му в Париж (1743 г.) тази наука изостава далеч зад физиката, математиката и астрономията. Химиците са открили голям брой отделни факти, ала няма съответна теоретична рамка, в която да се вместят различните данни. Тогава погрешно се смятало, че въздухът и водата са елементи. А което е още по-лошо, ширело се пълно неразбиране за естеството на огъня. Смятало се, че всички горящи материали съдържат някакво вещество, наречено „флогистон“, което по време на горенето се отделя от тях и излита във въздуха.
В промеждутъка между 1754 и 1774 г. талантливи химици — Джоузеф Блак, Джоузеф Пристли, Хенри Кавендиш и др. — успяват да извлекат важни газове като кислород, водород и въглероден двуокис. Но тъй като теорията за флогистона се възприема от всички, те не успяват да схванат естеството и значението на откритите от тях химически вещества. На кислорода например гледали като на въздух, от който е излетял всичкият флогистон. (Знаело се, че парче дърво гори по-добре при наличието на кислород, отколкото на обикновен въздух; и се предполагало, че е така, защото лишеният от флогистон въздух по-лесно абсорбира флогистона от горящото парче дърво.) Очевидно химията не би могла да постигне напредък, докато не бъдат правилно разбрани основни неща.
На Лавоазие се пада щастието да събере точно отделните части на мозайката и да постави теорията върху верен път. Първо, Лавоазие заявява, че флогистоновата теория е изцяло погрешна: такова вещество не съществува. Процесът на горенето е химическо взаимодействие между горящото вещество и кислорода. И второ, водата изобщо не е елемент, а химическо съединение от кислород и водород. Въздухът също не е елемент, а е съставен главно от кислород и азот. Днес тези неща изглеждат елементарни, очевидни. Но за предшествениците и съвременниците на Лавоазие съвсем не е било така.
Дори след като той формулира теориите си и ги подкрепя със солидни доказателства, мнозина видни химици отказват да ги възприемат. Обаче във великолепния учебник на Лавоазие „Химически елементи“ (1789) така ясно са изложени хипотезите му и толкова убедително са скрепени с доказателства, че по-младото поколение химици скоро се убеждава в правотата му.
Доказал, че водата и въздухът не са химически елементи, Лавоазие влага в учебника си и списък на онези вещества, които според него са елементи. Макар че в него има някои грешки, съвременната таблица на химичните елементи по същество е разширен вариант на списъка на Лавоазие.
В сътрудничество с Бертоле, Фуркроа и Гитон дьо Морво Лавоазие вече е създал първата добре организирана химична номенклатура. В неговата система (която служи за основа и днес) съставът на даден химикал определя името му. Единната номенклатура дава възможност на химиците от цял свят да си съобщават ясно един на друг своите открития.