100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Август няма синове, а един племенник и двама внуци умират преди него; ето защо той осиновява доведения си син Тиберий и го определя за свой наследник. Но тази династия (която по-късно ще включва опозорилите се Калигула и Нерон) скоро угасва.
Но периодът на вътрешно спокойствие и мир, започнал с Август — тъй нареченият пакс романа — ще продължи още около две столетия. През това благодатно време римската култура прониква дълбоко в териториите, завладени от Август и други римски управници.
Римската империя е най-прославената в античността. И с основание. Защото Рим е и върхът на древната цивилизация, и главният проводник, по който идеите и културните постижения на античния свят (египтяни, вавилонци, евреи, гърци и други) преминават в Западна Европа.
Интересно е да сравним Август с предшественика му Юлий Цезар. Въпреки че може да се похвали с хубав външен вид, интелигентност, силен характер и военни успехи, той е лишен от обаянието на Цезар. Цезар е въздействал по-силно върху въображението на съвременниците си и неговата слава не помръква. Но що се отнася до реалното им влияние върху историята, Август стои на по-предно място.
Интересно е да сравним Август и с Александър Велики. И двамата се впускат в своите поприща съвсем млади. Но за да достигне върха, Август трябва да се бори с много по-силни противници. Военните му способности не са така изключителни както Александровите, но правят силно впечатление, а завоеванията му ще се окажат по-трайни. Фактически в това е голямата разлика между двамата. Август гради с оглед на бъдещето, откъдето идва и по-дълготрайното му влияние върху човешката история.
Можем да направим сравнение и с Джордж Вашингтон. И двамата имат важна и донякъде сходна роля в световната история; но ако вземем под внимание продължителното управление на Август, успешната му политика и значението на Римската империя в историята на света, той стои според нас по-високо от Вашингтон.
19. НИКОЛАЙ КОПЕРНИК
1473 — 1543
Великият полски астроном Николай Коперник е роден в 1473 г. в Полша, в град Торун на река Висла. Произхожда от заможно семейство. Като младеж следва в Краковския университет, където започва да проявява интерес към астрономията. Около двайсет и пет годишен отива в Италия. Там изучава право и медицина в университетите в Болоня и Падуа, а по-късно получава докторат по богословие от университета във Ферара. Като зрял мъж дълги години е член на църковната управа на катедралата във Фрауенбург (на полски Фромборк). Коперник никога не е бил професионален астроном и грандиозните хипотези, с които се прославя, са резултат от заниманията му в свободното време.
Докато е в Италия, Коперник се запознава с идеята на древногръцкия философ Аристарх Самоски (III век пр. Хр.), според който Земята и другите планети се въртят около Слънцето. Коперник се убеждава, че тази хелиоцентрична хипотеза е вярна. Той е около четирийсетгодишен, когато разпространява между приятели ръкопис със собствените си възгледи по този въпрос. Дълги години Коперник извършва наблюдения и прави изчисления, необходими за знаменития му труд, озаглавен „За въртенето на небесните сфери“, в който представя подробно хипотезата си и привежда нужните доказателства за нея.
В 1533 г., когато вече е шейсетгодишен, Коперник изнася редица сказки в Рим, в които представя основните елементи от теорията си, без да си навлече с тях неодобрението на папата. Обаче едва когато наближава седемдесетте, той най-после се решава да публикува книгата си и получава от издателя първия екземпляр на 24 май 1543 г., деня, когато умира. В книгата си Коперник застъпва правилното гледище, че Земята се върти около оста си, Луната — около Земята, а Земята и всички останали планети се въртят около Слънцето. Но подобно на предшествениците си той подценява обхвата на Слънчевата система. При това погрешно смята, че орбитите се състоят от епицикли7. Така хипотезата му не само е усложнена математически, но е и неточна.
Независимо от това книгата предизвиква огромен интерес. Тя дава повод на други астрономи — най-вече на великия датски астроном Тюко Брае8 — да извършат по-точни наблюдения върху движението на планетите. И тъкмо от данните, получени от Тюко, Йоханес Кеплер успява най-сетне да изведе правилните закони за движението на планетите.
Въпреки че Аристарх Самоски е стигнал до хелиоцентричната хипотеза повече от седемнайсет столетия преди Коперник, ясно е, че заслугата е преди всичко на Коперник. Аристарх е направил една догадка, без да я изложи теоретично и достатъчно подробно, за да стане тя полезна за науката. Когато Коперник разработва в детайли математическата страна на хипотезата си, тя се превръща в полезна научна теория. Тя може да се използва за предвиждания, а те да се проверяват чрез астрономически наблюдения и да противостоят убедително на по-старата теория, че Земята е центърът на Вселената.
7
Епицикъл (гр.) — окръжност, чийто център се движи равномерно по друга окръжност. — Б. ред.
8
Вече съм имал един-два случая да се противопоставя на „традиционалистите“, които упорито четат на немски (Тихо Брахе) това чисто датско име. — Б. пр.