Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Аз никога не забравям — каза той с тона на дете, което уверява майка си в своята обич и преданост.
Допадна й начинът, по който той й отговори — просто и откровено. Това я накара да му повярва… макар че трябваше да признае пред себе си, колкото и цинично да бе това, че поради собствените си чувства към Джони можеше да приеме и друг отговор.
— Ти си много галантен — каза Елизабет и докосна с едната си ръка извитата тъмна вежда на Джони. — Знаеш ли, че доста време мечтаех да направя това.
— Това е само началото — усмихна се Джони, при което прекрасните му снежнобели зъби блеснаха на светлината на свещите. — А аз твърде дълго мечтаех да те видя как лежиш на това легло.
При тези думи той стисна леко ръката й. Без дори да се опита да се престори на скромна и свенлива дама, Елизабет отвърна:
— Тогава ще трябва да останеш през нощта.
Имаше нещо властно и решително в тона, с който тя изрече тези думи.
Без сама да подозира, Елизабет Греъм току-що бе предложила на Джони да прекара нощта като в рая. Той умело прикри вълнението си. Внезапно обхванат от непреодолима възбуда. Джони я притегли към себе си и миг преди да я целуне, каза:
— С удоволствие…
Вкусът на устните й бе невероятно опияняващ, както Джони бе предполагал.
С безсрамна радост Елизабет установи колко опитен е той в сладострастните целувки. Доловила вкуса на превъзходното рейнско вино, Елизабет тихо му прошепна колко й допада това, но когато Джони предложи да й налее чаша от божественото питие, тя отказа. И без това вече бе пияна от изгарящата страст и желание за любов.
С типичните за познавача на женските души умения, Джони със задоволство установи, че Елизабет изобщо не бе имала любовници. Това направо го подлуди и той изтръпна от желание да я люби цялата нощ.
Нямаха време за целувки и любовна игра. И двамата бяха крайно възбудени и нетърпеливи. „Не мога повече да чакам“ — бе казала тя тихо, замаяна от вълнение, докато Джони бързо разкопчаваше халата й. В същото време той се наведе, прихвана я под коленете и я вдигна на ръце.
Докато я отнасяше до леглото, Елизабет се притисна към него и обсипа лицето му с целувки. Вече не я интересуваше дали Джони ще я помисли за безсрамна. Никога не бе изпитала върховна възбуда от млад силен мъж и чувството, което сега я обземаше при допира до неговото мъжествено атлетично тяло, направо я подлудяваше.
Джони бързо се придвижи до леглото и нежно я постави върху избродираната покривка и дантелените възглавници, след което бе принуден да се отпусне върху нея, понеже Елизабет не бе пуснала ръце от врата му. Докато се освобождаваше от прегръдката й, Джони я целуна нежно.
— Никъде няма да избягам — успокои я той, когато Елизабет простена, после ръцете й се отпуснаха и тя го освободи от прегръдката си. — Тук съм. Оставам при теб — продължаваше да я успокоява Джони, докато се питаше колко ли години е била лишена от истинската наслада.
— Помогни ми — простена Елизабет, чието желание да се люби с Джони вече бе преодоляло всички нейни предразсъдъци, гордостта и самоувереността й. Беше обладана от едно-единствено желание — да се отдаде на този мъж, който едва ли щеше да я помни следващата седмица.
— Сега ще си помогнем един на друг — увери я Джони, докато нежно очертаваше с пръст формата на нейните сочни устни. — Само още няколко секунди — каза той и пъхна ръка под халата й, опитвайки се да я освободи от дрехите, като ги придърпа нагоре към главата й. Когато пръстите му докоснаха бедрата й, Елизабет изстена от вълнение.
Очите й се изпълниха със сълзи след всичко… недовършено. Не така, както бе очаквала.
— Не плачи — каза Джони с нежен глас. — Следващия път ще се почувстваш още по-добре.
В този момент ресниците й се повдигнаха и в дълбоките й зелени очи той прочете очаквания въпрос.
— Ще има следващ път, скъпо дете — уверяваше я с тих глас Джони, който имаше чувството, че е цяла вечност по-голям от тази неопитна, невинна жена. Той нежно погали бедрото й и усети топлината, която се излъчваше от тялото й.
Елизабет изстена от удоволствието, което предизвика допирът на пръстите му по кожата й. В следващия миг той придвижи ръката си навътре между краката й.
— Ето, сега сме само двамата с теб и никой друг… Никакви правила… Никакви ограничения! — гласът му я успокояваше с нежността и топлината си, а това, което Джони правеше с ръцете си, заличи всички онези неща, на които я бяха учили, докато бе малко момиче.
— За теб никога не е имало каквито и да е правила — прошепна Елизабет, омаяна от ласките и вълшебството на тяхната любовна игра. — Аз не съм така опитна като теб…