Камъните на елфите

— Кажи, има ли още нещо, което би искал да знаеш? — вече по-меко попита друидът.

— Да. За онези създания зад стената на Забраната… Как така оцелели след всички тези години?…

— Демоните ли? — замислено отвърна Аланон. — Те били затворени в нещо като черна дупка — извън реалното пространство и времето, извън Живота и Смъртта. Елфите или не били помислили за това, или го сметнали за маловажно, тъй като за тях било единствено от значение, че са успели да отстранят злото. Те вече знаели, че то не може да бъде окончателно унищожено. Но не допускали, че подхранвани от собствената си омраза, демоните ще се размножат, а силите им ще укрепнат неколкократно. А всъщност какво друго, южняко, може да се очаква от злото, оставено на самотек? То няма да залинее, а рано или късно, когато жаждата му за мъст стане неутолима, ще се измъкне от затвора си и ще помете всичко в безумната си ярост.

— Значи ли това, че всъщност през цялото време черната магия е процъфтявала? — прехапа устни Уил.

— А ти какво друго очакваш, южняко? — мрачно отвърна друидът.

Уил потръпна, усетил внезапен хлад, и наведе глава. От изток се долавяше глухият тътен на отминаващата буря.

— Е, Уил — прекъсна мислите му строгият глас на друида, — надявам се, че успях да отговоря на въпросите ти?

— Позволи ми да ти задам още един, последен въпрос Аланон… — преодоля неудобството си Уил.

— Казвай!

Уил замълча, обзет от внезапна нерешителност. Аланон му се струваше по-намръщен отвсякога.

— Всичко, което чух дотук, ме навежда на мисълта — започна младежът, като внимателно подбираше думите си, — че елфите и демоните съвсем няма да са равностойни противници… И че злите сили представляват сериозна заплаха дори за теб, друида. Та ако аз придружа онова момиче Амбърли в търсене на Свещения огън, демоните със сигурност ще бъдат по петите ни… да разбирам ли, че няма голяма вероятност да им се изплъзнем? Лицето на друида бе станало сурово, непроницаемо. — Зависи — замислено отговори той. — Искаше ми се да получа по-точен отговор — въздъхна Уил.