Камъните на елфите

— Значи, това бил краят? — тихо попита Уил.

— Не. Просто вече ролите били разменени. На елфите тепърва им предстояло да се научат да се приспособяват, за да оцелеят. Те отчаяно се скрили от очите на хората и ужасени безпомощно наблюдавали в какво се бил превърнал светът. Душите им се бунтували срещу безогледното унищожаване на живота, срещу нарушаването на екологичното равновесие, но те сами го били допуснали — прекалено дълго били останали безучастни, а сега вече били — безсилни да поправят злото. И така, елфите станали неми свидетели на насилие и междуособици, на кръвопролития и борба за власт. Те видели докъде водят човешката алчност и безразсъдство и се уверили, че на всичко това трябвало да се сложи край.

— Тогава избухнала Голямата война — нетърпеливо подсказа Уил.

— Точно така. Разкаянието ги подтиквало към действие, а отчаянието им дало сили. С остатъка от своите магически умения те направили чудо и успели да оцелеят, докато останалите представители на вълшебния народ били подложени на почти поголовно унищожение. По-голямата част от хората също загинали в последвалия хаос, а това, че нищожна част оцелели, се дължало единствено на случайността. Всичко, създавано от векове наред, било сринато из основи — навсякъде царели хаос и разруха. Човешката цивилизация била почти заличена от лицето на Земята.

— Неколцината оцелели се оказали там, откъдето били тръгнали. Започнали отново, от Нищото. Светът около тях бил променен до неузнаваемост. Опознавали го плахо, стъпка по стъпка… Животът им давал последна възможност — да започнат на чисто — без да повтарят старите грешки. Четирите нови раси — хора, джуджета, гноми и троли, нямали нищо общо с предишните освен имената. С елфите нещата стоели по-различна. Преди всичко те пазели своята история, своите традиции. Само магическата им сила била изчезнала — този път завинаги. Необходимостта да се приспособяват към новите условия доня къде ги приобщила към останалите раси. Най-сетне започнали да се сближават с новото човечество и да изграждат съвместно света от хаоса. Пътищата им все по-често се преплитали, а различията им лека-полека се стопявали. Елфите веднъж завинаги се били отказали от ролята си на безучастни наблюдатели и се превърнали в съзидатели на Новия свят, този път рамо до рамо с Човека. Позволили му да черпи от тяхната мъдрост, за да му спестят да извърви отново хилядолетния си път с лутания и заблуди. Затова свикали Първия съвет в Паранор начело с друида Галафил. Събрали накуп всички знания, трупани векове наред по пътя на опита — нищо добро и полезно според тях не бивало да потъне в забвение. Това щяло да попречи на човечеството в незнанието си да извършва насилие над природата и щяло да спаси света от една следваща катастрофа.