Камъните на елфите
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Полина Миланова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъните на елфите». Краткое содержание книги:
Ще падне ли Забраната? Ще се срути ли затворът, в който преди безброй столетия е прокудено злото?
Така продължава епичната сага за Шанара - омагьосващ разказ за приключения, магия и митове.
Въздъхна дълбоко. Да, знаеше, че беше взел единственото правилно решение и се надяваше да не го е сторил несъзнателна Изведнъж осъзна, че това, което го безпокоеше, не беше свързано със самото решение, а по-скоро с Аланон. Не можеше да се отърве от усещането, че в един момент друидът сякаш беше подчинил мисълта му на своята, вложил бе в устата му думи, които не бяха негови, попречил му бе да се вслуша в разумните доводи на вуйчо си. Изобщо бе предвидил реакциите му и бе повел разговора така, че Уил не можеше да не се съгласи с него. В противен случай би изневерил на убежденията си и би уронил достойнството си. Ший Омсфорд му бе казал веднъж, че Аланон притежава дарбата да прониква в мислите ти. Едва сега разбираше какво е имал предвид дядо му.
Човек неволно се издаваше. Но стореното — сторено. Нямаше намерение да го предъвква. Просто отсега нататък щеше да бъде по-предпазлив по отношение на Аланон. Нямаше да се оставя да бъде така умело манипулиран. Щеше по-внимателно да търси скрития смисъл зад думите на друида, а не да му се подчинява сляпо. Щеше да удържи на обещанието си и да се опита да помогне на елфите, без обаче да се хвърля с главата напред… И нямаше да приема нищо за даденост.
Той впери поглед в тъмната фигура, която яздеше напред в мъглата — Аланон, последният друид, свидетел на отдавна отминали времена… Можеше ли да му се вярва? Какво изобщо знаеше за него? На нито един от тези въпроси не можеше да отговори със сигурност, но все пак съдбата му беше вече свързана с този загадъчен, сдържан и суров мъдрец с необикновена сила. Изведнъж се почувства така самотен, че чак го прониза хлад. В какво се беше забъркал? Дали лък Флик нямаше да излезе прав? Така е, когато човек първо действа, а после мисли… Но вече беше късно за отстъпление и той тръсна глава.
През остатъка от деня безуспешно се опитваше да мисли за нещо друго.
Привечер пороят се превърна в ситен дъждец. Двамата ездачи бяха мокри до кости и в жилите им се просмукваше хлад. Сиво-пепелявото небе над главите им бе натежало от буреносни облаци. Вятърът се луташе из клоните на крайпътните дървета и хлипаше тихичко и безутешно като изгубено дете.
Наближаваше време за нощувка и те навлязоха навътре в гората. Подслониха се под едно от дърветата и запалиха огън, за да се сгреят и поизсушат. В далечината се чернееха очертанията на Вълчите планини.
Вечерята им беше скромна — студено телешко, плодове и орехи. Ядоха мълчаливо, всеки потънал в собствените си мисли.
Конете, вързани малко по-встрани, кротко пасяха. Но Уил нямаше намерение да бъде държан в неведение през целия път и най-после не се сдържа. Премести се по-близо до огъня, изкашля се, за да привлече вниманието на Аланон, и несмело попита: — Може ли да поговорим? Друидът само кимна.
— Ще ми разкажеш ли още нещо за елфите? — Реши, че ще е най-добре разговорът да тръгне оттук.
— Защо не? — едва забележимо се усмихна Аланон, без да сваля очи от него. — Какво по-точно те интересува?
— Снощи каза, че древните елфи не са били приказни създания, а са съществували наистина, също както и хората Защо тогава едните и другите изобщо не са общували помежду си? Как е възможно хората да не са ги забелязвали? Това не ми стана много ясно…
— Така ли? — подсмихна се друидът. — Ще се опитам да ти го обясня. Най-просто казано, елфите винаги са били горски обитатели, особено във времената преда Големите войни. По същото онова време те владеели и своята магия. Притежавали чудната способност, когато пожелаят, да се сливат със заобикалящата ги среда, сякаш са дърво или цвете, покрай което човек можел да мине хиляди пъти, без нищо да подозира. Сега разбираш ли защо хората не са ги виждали? Те просто не са знаели какво да гледат…
— Значи все пак елфите не са били невидими?
— Не, не са били.
— Само че хората не са ги забелязвали…
— Да, точно така. — Уил долови в гласа на друида нотка раздразнение.
— А защо днес ги виждаме най-спокойно? — въпреки това продължи да разпитва младежът. Аланон се надигна.
— Ти май не си отваряш ушите. В Стария свят елфите са притежавали магия. Днес вече вълшебството им е изчезнало, изгубили са го, разбираш ли? Сега те са най-обикновени хора, не по-различни от всички останали.