Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Пътят на кралете (том I)
Пътят на кралете (том I) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пътят на кралете (том I)

Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:

Приветстваният за завършването на сагата на Робърт Джордан „Колелото на времето“ Брандън Сандърсън сега започва свой собствен голям цикъл, който е също толкова амбициозен и увлекателен като проект.Рошар е свят на скали и бури, които с невероятна мощ помитат каменистата земя, оформяйки среда и цивилизация. Животните се крият в черупки, дърветата прибират клоните си, а тревата се оттегля под лишената от почва повърхност. В този свят градовете се строят само на местата, осигуряващи спокойствие и укритие от нестихващите бури.Изминали са столетия от падането на десетте свещени ордена, наречени Сияйните рицари, но са останали техните тайнствени Вълшебни мечове и Вълшебни брони, които превръщат обикновените хора в почти непобедими бойци. За тях се водят и се печелят войни, а някои са готови да се разделят с цяло кралство, за да ги притежават.Такава война бушува из разрушената област на име Пустите равнини. Тук Каладин, който от чирак-лечител се превръща в копиеносец, за да брани малкия си брат, е взет в робство. В една безсмислена война, водена поотделно от десет армии срещу един враг, той се бори да спаси хората си и да проумее защо водачите смятат, че могат да ги пожертват.Сиятелният господар Далинар Колин е командир на една от армиите. Подобно на своя брат, покойния крал, той е запленен от древното писание „Пътят на кралете“. Разтревожен от завладяващите го видения от древността и от образите на Сияйните рицари, той започва да се съмнява в собствения си здрав разум.Отвъд океана неопитна млада жена, Шалан, иска да се обучава при изтъкнатия учен и прочута еретичка Ясна Колин, племенница на Далинар. Макар искрено да обича учението, подбудите й далеч не са чистосърдечни. Тя планира дръзка кражба, а проучванията, които прави за Колин, насочват към тайните на Сияйните рицари и към същинската причина за войната из Пустите равнини.Плод на повече от десет години планиране, писане и сътворяване на един нов свят, романът „Пътят на кралете“ е само първото действие от Летописите на Светлината на Бурята — един бъдещ дързък шедьовър.Кажи отново древните заклинания:Животът пред смъртта.Силата пред слабостта.Пътят пред целта.И върни на хората Вълшебните брони, които някога са носили.Сияйните рицари трябва да се възправят отново.
1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 217
Перейти на страницу:

Мястото би трябвало да е подчинено на алетските закони и правила. Според неговите очаквания Твлкав би желал да ги избегне. Ала тук вероятно би получил и най-добрите цени.

— Пустите равнини? — каза един от робите. — Наистина ли?

Останалите се скупчиха наоколо и почнаха да надзъртат навън. В неочакваното вълнение като че ли забравиха страха от Каладин.

— Наистина са Пустите равнини! — рече друг. — Това е армията на краля!

— Може би тук ще намерим справедливост — додаде трети.

— Чувал съм, че домашните прислужници на краля си живеят като най-богатите търговци — обади се друг. — Значи и робите му добре я карат. Ще се намираме на воринска земя; даже ще имаме заплата!

Поне това беше вярно. Когато работеха, робите трябваше да получават малка заплата — половината от плащането на свободните работници, което пък бездруго често беше далеч по-малко, отколкото би взел пълноправен гражданин за същата работа. Но все пак беше нещо, и се изискваше по алетския закон. Само на ардентите — които така или иначе не бива да притежават нищо — не трябва да се плаща. Е, на тях и на паршите. Паршите обаче бяха повече животни, отколкото друго.

Робът можеше да внася заплатата си за покриване на робския дълг и след дългогодишен труд да заработи свободата си. На теория. Спътниците на Каладин продължиха да бърборят, докато фургоните се спускаха по наклона, но той самият се оттегли в дъното. Предполагаше, че възможността за изплащането на робската цена е някаква измама, целяща да държи робите кротки. Дългът беше огромен, далеч по-голям от цената на роба, и на практика беше невъзможно да се изплати.

При предишните господари Каладин беше искал да му плащат заплатата. Те винаги намираха как да го измамят — удържаха му за подслон, за храна. Такива си бяха светлооките. Рошоне, Амарам, Катаротам… Всеки светлоок, когото Каладин познаваше от времето си като свободен човек и сега като роб, беше развален до сърцевината, въпреки външната осанка и красота. Бяха като разложени трупове, облечени в прекрасни коприни.

Другите роби продължаваха да говорят за кралската армия и за справедливостта. Справедливост? Каза си Каладин, облегнат на дъските. Не съм убеден, че има такова нещо. Но все се чудеше. Това беше армията на краля — армиите на всичките десет върховни принцове — дошла да изпълни Договора за Отмъщение.

Ако имаше едно нещо, което той все още си позволяваше да желае, беше възможността да вземе копието. Да се бие отново, да опита да открие пътя към предишната си същност. Човек, който се грижи.

Ако можеше да го намери някъде, това беше мястото.

5

Еретичката

„Виждал съм края и съм чувал да го назовават. Нощта на Скърбите, Истинското Опустошение. Вечната Буря.“

Записано на първи Нанес, 1172 г., петнадесет секунди преди смъртта. Обектът е тъмноок младеж с неизвестен произход.

Шалан не очакваше Ясна Колин да е толкова красива.

Величествена, зряла красота, каквато можеш да очакваш от портрета на някой учен с историческо значение. Шалан разбра, че наивно е очаквала Ясна да е грозновата стара мома, като строгите бавачки, които я бяха обучавали преди години. Как иначе да си представя човек еретичка, която е навлязла отдавна в тридесетте си години и все още не е омъжена?

Ясна нямаше нищо общо с това. Беше висока и стройна, с чиста кожа, тънки черни вежди и гъста, тъмна като оникс, коса. Част от косата й беше вдигната и оплетена около малко спираловидно златно украшение и забодена с две дълги игли. Останалата част се спускаше зад врата й на ситни стегнати къдрици. Даже и така оплетена и накъдрена, косата достигаше до раменете на Ясна — ако беше спусната, щеше да е дълга колкото косата на Шалан, която стигаше под средата на гърба й.

Имаше ъгловато лице и проницателни бледолилави очи. Слушаше някакъв мъж, облечен в роба в опалено оранжево и бяло — кралските цветове на Карбрант. Нейно Сиятелство Колин беше с няколко пръста по-висока от мъжа — явно мълвата за високия ръст на алетите не беше преувеличена. Ясна съзря Шалан, забеляза я и се върна към разговора си.

Отче на Бурята! Тази жена беше сестра на крал. Сдържана, подобна на статуя, безукорно облечена в синьо и сребристо. Също като роклята на Шалан, и тази на Ясна се закопчаваше отстрани и имаше висока яка, само че Ясна имаше доста по-пълни гърди от Шалан. Полите на роклята бяха свободни от талията надолу и щедро се стелеха по пода. Ръкавите бяха дълги и пищни, левият — закопчан върху скритата ръка.

На свободната си ръка носеше особено украшение — два пръстена и гривна, свързани с няколко верижки, между които на опакото на ръката имаше триъгълник от скъпоценни камъни. Превръщател — думата се използваше и за хората, които извършваха процеса, и за самия фабриал, който го правеше възможен.

1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 39 ... 217
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)