Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
Мястото би трябвало да е подчинено на алетските закони и правила. Според неговите очаквания Твлкав би желал да ги избегне. Ала тук вероятно би получил и най-добрите цени.
— Пустите равнини? — каза един от робите. — Наистина ли?
Останалите се скупчиха наоколо и почнаха да надзъртат навън. В неочакваното вълнение като че ли забравиха страха от Каладин.
— Наистина са Пустите равнини! — рече друг. — Това е армията на краля!
— Може би тук ще намерим справедливост — додаде трети.
— Чувал съм, че домашните прислужници на краля си живеят като най-богатите търговци — обади се друг. — Значи и робите му добре я карат. Ще се намираме на воринска земя; даже ще имаме заплата!
Поне това беше вярно. Когато работеха, робите трябваше да получават малка заплата — половината от плащането на свободните работници, което пък бездруго често беше далеч по-малко, отколкото би взел пълноправен гражданин за същата работа. Но все пак беше нещо, и се изискваше по алетския закон. Само на ардентите — които така или иначе не бива да притежават нищо — не трябва да се плаща. Е, на тях и на паршите. Паршите обаче бяха повече животни, отколкото друго.
Робът можеше да внася заплатата си за покриване на робския дълг и след дългогодишен труд да заработи свободата си. На теория. Спътниците на Каладин продължиха да бърборят, докато фургоните се спускаха по наклона, но той самият се оттегли в дъното. Предполагаше, че възможността за изплащането на робската цена е някаква измама, целяща да държи робите кротки. Дългът беше огромен, далеч по-голям от цената на роба, и на практика беше невъзможно да се изплати.
При предишните господари Каладин беше искал да му плащат заплатата. Те винаги намираха как да го измамят — удържаха му за подслон, за храна. Такива си бяха светлооките. Рошоне, Амарам, Катаротам… Всеки светлоок, когото Каладин познаваше от времето си като свободен човек и сега като роб, беше развален до сърцевината, въпреки външната осанка и красота. Бяха като разложени трупове, облечени в прекрасни коприни.
Другите роби продължаваха да говорят за кралската армия и за справедливостта. Справедливост? Каза си Каладин, облегнат на дъските. Не съм убеден, че има такова нещо. Но все се чудеше. Това беше армията на краля — армиите на всичките десет върховни принцове — дошла да изпълни Договора за Отмъщение.
Ако имаше едно нещо, което той все още си позволяваше да желае, беше възможността да вземе копието. Да се бие отново, да опита да открие пътя към предишната си същност. Човек, който се грижи.
Ако можеше да го намери някъде, това беше мястото.
5
Еретичката
„Виждал съм края и съм чувал да го назовават. Нощта на Скърбите, Истинското Опустошение. Вечната Буря.“