Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
изключи, ако спрем генератора. И не е лесно да бъде обезвреден.
Зи се огледа за нещо, което би могъл да използва, за да избута
металния капак, и си помисли за банята. Влезе вътре, свали завесата на
душ-кабината и взе със себе си летвата, на която бе окачена.
— Всички да се отдалечат.
Рейдж заговори остро:
— Зи, не мисля, че успях да обезвредя…
— Вземете цивилния със себе си — никой не помръдна и той изруга.
— Нямаме време за губене и ако някой ще бъде прострелян, това ще съм
аз. Хайде, братя, няма ли да се разкарате!
Когато всички се подчиниха, Зи се приближи до дупката. Застана с
гръб към едно от обезвредените оръжия, като по този начин застана в
обсега му и побутна капака с летвата. Чу се изстрел.
Куршумът попадна в левия му пищял. Изгарящата болка го принуди
да падне на едно коляно, обаче не й обърна внимание и макар че се
наложи да влачи крака си, се приближи до отвора на тръбата. Хвана
въжетата, които потъваха в земята, и задърпа.
Първо видя косата й. Дългата й красива коса с цвета на махагон, обгръщаща като воал лицето и раменете й.
Силите му бяха на изчерпване. Изгуби зрението си и едва не
припадна, но въпреки това продължи да дърпа. Изведнъж усилието стана
по-леко… помагаха му и други ръце… Те издърпаха въжето и я положиха
нежно на земята.
Бе облечена в тънка и прозрачна нощница, изцапана с нейната кръв.
Не помръдваше, но дишаше. Той нежно отстрани косата от лицето й…
И кръвното му налягане рязко се повиши.
— О, Господи… О, Господи…
— Какво са й сторили… — който и да бе произнесъл това, не можеше
да намери подходящите думи, за да завърши.
Всички прочистиха гърлата си. Чуха се две задавени кашлици. Или, може би, бяха дълбоко поемане на въздух.
Зи я взе в ръцете си и просто я… прегърна. Трябваше да я изведе
оттук, обаче не можеше да помръдне, изпаднал в шок от онова, което бяха
сторили с нея. Премигваше, виеше му се свят, вътрешно крещеше, но я
люлееше нежно напред-назад. От устните му започнаха да се отронват
думи на древния език — думи тъжни и ридаещи.
Фюри коленичи до него.
— Зейдист! Трябва да я изведем оттук.
Реалността го връхлетя и изведнъж можеше да мисли единствено за
това, как ще я отведе в имението. Сряза въжетата, които опасваха горната
половина на тялото й, и се изправи, като продължаваше да я държи на
ръце. Опита се да ходи, но левият му крак не удържа тежестта и той се
препъна. Не успя веднага да се сети защо не може да върви както
обикновено.
— Нека аз да я нося — каза Фюри и протегна ръце. — Прострелян си.
Зейдист поклати глава и мина покрай близнака си, накуцвайки. Занесе
Бела до автомобила, който все още бе паркиран пред сградата. Притиснал
я до гърдите си, счупи прозореца откъм страната на шофьора с юмрук, провря ръка вътре и отключи. Алармената инсталация силно запищя.
Отвори задната врата и я положи на седалката. Наведе се, за да вдигне и
краката й, нощницата се повдигна нагоре и той трепна. Имаше синини и
наранявания. Много.
Когато алармата замлъкна, каза:
— Някой да ми даде яке.
В секундата, в която протегна ръка назад, кожената дреха се озова в
дланта му. Зави я внимателно — като позна якето на Фюри, — затвори
вратата и седна зад кормилото.
Последното, което чу, бе заповедта на Рот.
— Ви, нуждаем се от уменията ти. Трябва да изравним това място със
земята.
Зи пъхна ръка под таблото, съедини жиците и запали седана, след
което потегли, сякаш дяволът беше по петите му.
О. спря пикапа до тротоара в една тъмна част на Десета улица.
— Все още не разбирам защо излъга.
— Ако те изпратят при Омега, какво ще стане с нас? Ти си един от
най-силните и безмилостни убийци, които имаме.
О. го погледна с отвращение.
— Винаги предан на обществото, нали?
— Гордея се с нашата работа.
— Господи, колко старомодно!
— Да, обаче това мое отношение ти спаси задника, така че бъди
благодарен.
Нямаше значение. Имаше други неща, за които трябваше да се
тревожи, а не за мотивите на У.
Двамата слязоха от пикапа. «Зироу Сам», «Скриймърс» и «Снъф» бяха
на две пресечки и макар че бе студено, опашките пред тях не бяха по-
малки от обикновено. Някои от треперещите от студ без съмнение бяха
вампири, но дори да не бяха, нощта щеше да бъде от оживените. Винаги
можеха да влязат в схватка с братята.
О. включи алармената инсталация, пусна ключовете в джоба си… и се
закова насред уличното платно. Буквално не можеше да помръдне.