Машината на Шарки
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Коларов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Машината на Шарки». Краткое содержание книги:
Никой не можеше да иска услугите на Лоуентол, той ги предлагаше само по свое усмотрение. Тази сутрин трябваше да се срещне със сенатора Доналд Уолдън Хочинс — Джуниър.
На вратата го посрещна друг политически феномен. Чарлз Роун бе диаметралната противоположност на Лоуентол: висок, снажен, приятен мъж с буен темперамент, неизтощима енергия и слабост към безупречно ушитите костюми с жилетки. Той бе открит ентусиаст за разлика Лоуентол, който бе като лъв в клетка. В качеството си на ръководител на кампанията на Хочинс, Чарли Роун бе преодолял два сериозни свои недостатъка: в миналото той бе професионален състезател по американски футбол, както и съученик на Хочинс от колежа. Преди шестнайсет години, когато Хочинс бе решил да оспорва губернаторския пост на един от най-обиграните политици в щата, назначаването на Чарли за мениджър на неговата кампания бе сметнато за шега. Оттогава насам обаче никой вече не се смееше. Роун се бе превърнал в архитекта на един забележителен успех: превел бе Хочинс през два мандата в щатския законодателен орган, един мандат като губернатор и най-накрая бе изиграл решителна роля за победата му над титулярния сенатор на щата. Сега именно Роун бе намекнал дискретно на Лоуентол, че Хочинс се нуждае от него.
Апартаментът бе скромно обзаведен — дневна с удобна, но не и крещяща мебелировка, спалня с огромно легло и малка кухня. Само няколко от най-доверените сподвижници на Хочинс знаеха за този апартамент. Сенаторът стоеше близо до прозореца, когато Лоуентол влезе в стаята. Той се усмихна и се запъти с накуцване към него, опирайки се на лъскав и тънък бастун — висок, строен, красив мъж, загорял, с руса коса и проницателни сини очи. Облечен бе непретенциозно в широки панталони и тъмносиня спортна риза. Ръкува се с Лоуентол.
— Как е кракът? — попита Лоуентол.
— Добре е. Само понякога ме стяга, когато времето се разваля.
Лоуентол се усмихна:
— Ще можеш ли да участваш на един крак в надпреварата в случай, че времето се развали?
— Ще може, пък ако трябва и на ръце да тича — каза Роун.
— Радвам се, че се озова — каза Хочинс. — Мислиш ли, че съм луд?
— Разбира се, че така мисля — каза Лоуентол. — Поначало всеки, който се кандидатира за изборна държавна длъжност не е съвсем нормален. А този, който пък решава да се бори точно за този пост, е направо луд за връзване.
— Както и да е, добре дошъл като начало — усмихна се Хочинс. — Едно кафе?
— Със сметана и захар — допълни Лоуентол. — Снощи пренощувах в мотела на летището във Вашингтон и сутринта се измъкнах рано оттам. Мисля, че никой не знае, че в този момент съм тук. А разбере ли веднъж пресата, копоите ще са по петите ми. Бих искал да забавя този момент, колкото може повече.
— Можеш да останеш тук. Никой не знае за този апартамент, освен неколцина от нас. Моят прессекретар, Пийт Холмс, е в момента на официален обяд. След около час ще е тук. Той се справя много успешно с медиите.
— И аз така чувам.
— Е? — попита Роун, потривайки ръце. — Какво мислиш?
— Какво мисля? — повдигна вежди Лоуентол. — Какво мисля за кое?
— Струва ми се, че Чарли имаше предвид, какво мислиш за шансове ни.
Лоуентол натъпка с тютюн очуканата си лула и я запали, при което почти се изгуби в атомната гъба на дима й. После махна с ръка, за да разсее пушека.
— Мисля, че ако оцелееш до Конвенцията, след като вече си оповестил кандидатурата си, имаш някакъв шанс. Мисля също, че това е едно голямо ако.
— Нямам навика да губя, Джулиъс — каза Хочинс. — Би ли работил с нас?
— Та защо иначе ще идвам чак дотук, сенаторе?
— Чудесно. Това е чудесно! — каза Роун и плесна с ръце. Лоуентол се почувства за момент раздразнен, преди да си спомни, че изблиците на емоции са част от цената, с която човек плаща за младостта си.
— Позволих си волността да поговоря с Боб Фицджералд от Националната комисия вчера — каза Лоуентол. — Надявам се, че не възразявате. Давам си сметка, че бе малко нестандартно да правя нещо на своя глава, преди още да сме разговаряли, но моментът изглеждаше подходящ. Аз действам по инстинкт и живея така вече от доста време. Обикновено нямам време да спирам, за да си задавам въпроси. Просто усещам момента и действам.
— И какво мисли Фицджералд за нас? — попита Хочинс.
— Хм, трябва да се има предвид, че Фиц е стар партиен вълк. Председател е на Националната комисия вече десет години. Неразбиваем е. Той е може би най-добрият партиен политик в тази страна от Тамани насам. Фиц е като тежестта, която накланя везните. Претегля шансовете на всеки и тогава залага на печелившия.
— И? — запита Хочинс в очакване.