Машината на Шарки
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Коларов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Машината на Шарки». Краткое содержание книги:
— И той все още залага на Хъмфри.
— Хъмфри! — извика Роун. — Господи, та той вече бе бит веднъж. Нима искат да поднесат на тепсия победата на Форд?
— Според него никой още не е успял да надделее в Ню Хемпшир, Уисконсин и Вирджиния, и тези, които тръгнат отрано, ще изгорят някъде по пътя. Става дума за страшно много пари и страшно голяма издръжливост. Хюбърт може да си позволи да чака до май, дори може би до юни, и накрая да скочи на подиума в последната минута, след като всички престрелки са отшумели, за да излезе оттам като победител.
— Значи — каза Хочинс — нужен е жилав бегач на дълги разстояния и много пари.
— Точно така — каза Лоуентол.
— И той ни отписва, така ли? — попита Роун.
— Според него Картър ще обере гласовете на Юга. Но той дори и на него не възлага особени надежди. Според него никой от двама ви няма шанс в национален мащаб. За теб смята, че не ти стига популярност. Освен това си настъпил вече твърде много хора по мазолите. Застрахователните компании, лобистите, ядрената група. Доста задници усетиха твоя шут, сенаторе.
— Не знаеш здравият ми крак тепърва колко силно ще рита — усмихна се Хочинс.
— Но нали точно там са парите? — възрази Лоуентол.
— Имаме пари — каза Роун.
— Става въпрос за много пари. Много пари.
— Имаме много пари. И сме издръжливи.
— Какво ще правите с Картър? — попита Лоуентол.
— Какво за Картър? — не схвана Хочинс.
— Той ще се кандидатира. Говорих с неговите хора миналата седмица.
— Картър ни е в ръцете — каза Роун. — Той няма чара на Хоч.
— А освен това е и мек по някои ключови въпроси. Познаваме се добре с Джими. И добре се разбираме. Харесва ми. Но ще го преодолеем — каза Хочинс. — Мога да го победя още докато сме тук, в тази стая, преди още да е отворил уста. Гарантирам ви.
Лоуентол кимна:
— Съгласен съм. И аз мисля, че можеш. Но ще се наложи да го направиш навън, на открито, а това означава, че започвате надпреварата твърде рано. Опасно е.
— И той ще трябва да направи същото. Въпросът тук е кой ще обяви първи. А ние обявяваме идния понеделник — каза Роун.
— Идния понеделник! — Лоуентол бе шокиран.
— Щатът ще е наш, преди още Джими да се е измъкнал от леглото — каза Роун. — А после ще ударим Ню Хемпшир като бурята от 88-а година.
— Ако не сте на легло със системи, преди още да се е запролетило — поклати глава Лоуентол.
— Грешиш — каза Хочинс и Лоуентол остана поразен от решимостта в думите му. — Тъй както ме гледаш еднокрак, трябва да знаеш, че мога да бягам по-бързо и да скачам по-нависоко от всеки един от тях, двуногите. Тренирам от твърде отдавна. Нека си мислят, че ще изгорим по пътя. Нека и Фицджералд така си мисли.
Лоуентол захапа лулата си. Пред него се откриваше една непозната страна на Хочинс. Силен. Настървен. Човек, за когото шансът да загуби просто не съществуваше. Можеше и да успее. Може би точно тази треска щеше да му помогне. Лоуентол се опита да изпробва друг подход.
— Вие знаете как работи Националната комисия — започна той. — Те контролират финансите на партиите. Освен това могат да правят и каквото си искат с Конвенцията, с гласовете на делегатите, просто като се заинатяват с някои от процедурите. Могат да удрят направо през ръцете, да гъделичкат, да заплашват, да изнудват, да търсят нечии услуги — изобщо, има стотици начини да откраднат твърди наши гласове. Може да побеждаваш по целия път дотам и да видиш как всичко се обръща в изборната урна.
— Този номер го опитаха с Кенеди и той сам им връчи опарените им задници след това — каза Роун.
— И с Хари Трумън — добави Хочинс. — Той бе издръжлив. Удряше Дюи на всяка крачка. И ние можем да направим същото. С Картър, Юдъл, Франк Чърч, дори с Хъмфри, ако се наложи. Знаем как. Въпросът е: Имаме ли нужда от комисията?
— Академичен въпрос — отсъди Лоуентол. — След като не са ни в ръцете, защо изобщо да се занимаваме с тях? Фиц ще ти се противопоставя през цялото време до самото гласуване. Познавам го. И по-рано сме излизали един срещу друг. Той иска да види пред себе си победител, друго не му трябва тази година. И според него ти нямаш и минимални шансове. Добре, да кажем, обявяваш и влизаш в месомелачката. Трябват ти пари. Добре си трениран в партийните трикове, печелиш подкрепа. Но, както си чужд за горния ешелон, както играеш по собствените си правила и вече си гласувал срещу няколко партийни законопроекта в Сената — парите ти свършват точно когато са ти най-нужни. Така че от Комисията не чакай нито пари, нито подкрепа. А там, под прожекторите, човек започва да се чувства адски самотен, когато силните партийни ръце се обърнат срещу него. В началото на първичните избори ще хвърлят всеки възможен кандидат срещу тебе. Може дори тихомълком да подкрепят някой безнадежден, за да предизвикат балотаж. Само и само да те накарат да похарчиш повече пари. И Фиц точно това и чака — да останеш без дъх далеч преди финала. Той залага на издръжливостта. От нея зависи всичко.