Машината на Шарки
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Коларов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Машината на Шарки». Краткое содержание книги:
— Добре дошъл в „Ада на Фриско“. Ти си Шарки, нали? Един часът, точно навреме. Нямаше да те позная без онази гора по лицето. Грабвай един стол оттам и хвърли тези боклуци на земята. Обядвал ли си?
Шарки кимна в отговор и прехвърли купчината хартия от единия на другите два стола в стаята.
— Господи — каза той, — в какво сте се провинили, че да ви натикат тук?
— Най-мръсната дупка за отдела с най-мръсната работа. Както и да е, никой не го е еня какво става тук. И без това не прекарваме много време в тези катакомби. — Той махна с ръка към всичките шест-седем бюра, сместени незнайно как в съседното помещение, където и четири едва биха се побрали. В ъгъла на една от масите имаше някаква антична кафеварка. Захарта и млякото на прах бяха на купчини до нея, а някаква комунална лъжица лежеше забравена край тях.
Във външния офис имаше двама мъже. Единият от тях, як на вид негър, прехвърлил четирийсетте, с дълбок белег над лявото си око и бели нишки в късата си, щръкнала коса, бе облечен с кафяв кадифен костюм с жилетка. Жилетката бе разкопчана и вратовръзката му бе разхлабена почти до гърдите. Той удостои Шарки с един студен поглед, после се съсредоточи върху очуканата си пишеща машина „Роял“ и започна да чука с два пръста някакъв рапорт. По-възрастният от двамата мъже беше с телосложение на промишлен хладилник и говореше по телефона.
— Това са Ливингстън и Пападополус — каза Фриско. — По-загорелият е Ливингстън.
— Нещо да ми има зъб, или да съм го обидил?
— Не знам такова нещо — каза Фриско. — Прилепа изпрати характеристиката ти тук. Май и на теб са ти тикнали лайняната пръчка в ръцете. А иначе хубава машина си завъртял, докато този идиот Тъли не те прецака. Той изкара и тук известно време. И главата му да отрежеш, по-тъп няма да стане.
— Наредено ми бе да забравя за цялата тази работа.
— Това е май най-умното, което можеш да направиш. А Тъли, Тъли сигурно ще прегърне букета някой ден. Прекалено тъп е, за да остане жив. Жестоко е, знам. Никой не обича да захапва дървото, най-малко, след като толкова време си изпипвал една работа. Все пак тук имам нещо, в което можеш да си пробваш хобота. Досега успяхме да се докопаме само до някакви откъслечни данни. Тук — нещо, там — нещо, но връзките помежду им никъде ги няма. Иначе добре изглежда.
— Не ми стана много ясно за какво точно говориш — каза Шарки.
— Това е от параноята в „Смута“ — каза Фриско.
Шарки се засмя на шегата на полицая.
— Работата е там, че от време на време все някое от моите момчета ще извади наяве нещо интересно. Не ти говоря за евтини трикове с „Горе ръцете“ и разни глупости от този род, а нещо, от което хващаш действително едри риби. А аз от всичко най мразя да раздавам подаръци наляво и надясно, разбираш ли? Не искам онези от „Грабежите“ или „Непредумишлените“ или някоя друга кукличка в дантелки да идва и да си краде от моите пъпеши, схващаш ли? Майната им! Моята философия казва тъй: Започне ли се нещо тук, тук и остава. Но има и още нещо, не искам да ми става навик час по час да чукам на вратата на прокурора, само за да излизам оттам с пръст в уста. Не съберем ли наистина стабилен материал по случая изобщо не се стига дотам. Пускам водата и клозетът е измит. Дори и идеално да тръгне машината, не държим ли гада за пикалото, всичко отива в кюпа.
Той гълташе от кафето, без да спира да говори. Шарки усети, че се старае да диша вместо него.
— … това колкото да навлезеш в ситуацията в нашето леговище. А за да знаеш как сам се чувствам в „Смута“, чуй и още нещо. От шестнайсет, почти седемнайсет години съм в „Къщата“. Бил съм пеши под прикритие. Изкарах две години и в синьо-бяла лимузина. Единият от партньорите ми издъхна в ръцете ми, а другият се опита да разбие с колата ни стената на един склад. Той си отиде, а на мен, късметлията, остави едни проклети болки в гръбнака. Бил съм и в „Организираната престъпност“, и в „Грабежи“, за малко обиколих и в „Непредумишлени убийства“, а накрая прекарах и около две минути във „Вътрешния“, преди да се озова тук.
Шарки се засмя. Представяше си Фриско във Вътрешния отдел на полицията как с маратонки и фланелка разследва взаимните оплаквания между колегите си — полицаи.
— Във „Вътрешния“ — продължи Фриско — просто им казах да си заврат целия отдел някъде на по-сигурно място. Всеки ден трябваше да се занимавам с лъжливи доноси. Проклет да съм, ако трябва да окалям наш човек напразно, разбираш, нали?