Машината на Шарки
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Коларов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Машината на Шарки». Краткое содержание книги:
Шарки кимна. Говореше се, че за да те пратят във Вътрешния отдел, са нужни толкова много грехове, че човек дори до събеседване не би могъл да стигне, ако не е поне извънбрачно дете.
— Както и да е, аз лично не давам и пукната пара за това какво правят хората навън — изръмжа Фриско. — Ако на някой му се прииска да си завре пишката в електрическа кафемелачка, кой съм аз да му преча? Пишката си е негова. Лично аз си имам по-важна работа. Не ме интересува и ако някой търговски пътник довтаса в града, за да похарчи петдесет-сто долара, за да се изчука или да се натряска, защо не? Живей и не пречи на другите да живеят, казвам аз, това е. Но това май не го казва Прилепа, комисарят или останалите, които са те пратили тук. Както казах, тук съм от седемнайсет години, така че не ръмжа прекалено силно. Занимаваме се главно с нарушения на реда и не особено сериозни неуглавни престъпления: сводничество, малолетни, садистични. А да знаеш колко време и усилия отиват само за един случай от този сорт. Искам да кажа, че никой не е толкова луд, че да плати на някоя пачавра петдесетачка, за да му осмуче лулата, и после да дойде в съда да дава показания срещу нея. Драсва нанякъде и иди го търси.
— И какво правите в такъв случай? — попита Шарки.
— В такъв случай е задължително някое ченге, някой от нас, сам да влезе в бърлогата и да изиграе ролята на клиент. Така че в крайна сметка да стигнем до престъпление — изнудване, грабеж или малолетни. Най-тежките. Но това става сравнително рядко. През повечето време реагираме на оплаквания и гледаме да държим улиците що-годе чисти. Ако изникне нещо по-добро, то е като горчица за картофите. Искаш ли малко от тази кал? Достатъчно силна е, за да вдигне на крака и ранения център-защитник на „Ястребите“.
— Не, благодаря.
— Още нещо. Този идиот, районният прокурор Хенсън, нали се кандидатира за втори мандат и всичките му там баптисти, кришнари, билигреъмовци и тем подобни са полудели… За две години този хапльо не направи нищо, освен че вкара зад решетките втори хомо и голопишльовец от парка, но сега вдига много шум, за да може да се изкипри пред Националната комисия. Ако го слушаш, ще си помислиш, че в центъра на града човек не може да се почеше, без да бъде глобен и сложен в пранги.
Шарки пак се разсмя, но Фриско продължи да говори, без да обръща внимание на смеха му.
— Така или иначе Хенсън ни създава работа, разпилява от време на време дамите от улицата, разбива по някой салон за масажи, бърлогите за порнофилми или хотелите, които дават стаи за час. Но, да не ти говоря глупости — думата ми е за това, което сме захванали. Иска ми се да те пусна сам в него, да видиш дали нещо няма да извадиш. Ще ти дам Арч — това е Ливингстън — и Папа, както и всеки, когото успееш да отвлечеш от някой друг отдел. Но те двамата ще са цялата ти редовна армия.
Шарки кимна:
— Чувал съм разни истории и за двамата.
— И какво се чува навън, добро или лошо? — попита Фриско.
— И двете. Зависи кого слушаш. Тези, които аз слушам, казват, че те, двамата, са най-добрите в щата.
На лицето на Фриско грейна усмивка. Очевидно бе доволен.
— Ливингстън, отсреща, е в „Къщата“ от тринайсет години. Предпазлив е, но герои имаме достатъчно горе, нали? От колеж идва, като теб. Пападополус е страхотно ченге. Папа на никой не цепи басмата. Готов е да извади с ръце зад врата и губернатора от тоалетната му, стига да е убеден, че е в правата си. Стрелян е три пъти, вече дори не помни къде са му раните. Това ще ти е машината. А, да, още нещо. Ти сигурно разбираш политиката в „Къщата“. Всички ние тук, в помийната яма, или не сме се научили да разбираме от политика, или не даваме и лайняна клечка за нея. Или може би всички сме се оказали прекалено твърдоглави за горните етажи. Това е, ако не целуваш задниците над теб, ако не играеш по правилцата, свършваш тука долу, в шибаната колония на прокажените. През последните две-три години и аз дочувах по нещо за теб. Отдавна се носеше, че шефът на отдела ти е вдигнал мерника, и то, за да не му седнеш на стола. Някои казват, че си твърдоглав. Други — че си бомба, изтървана на улицата. Аз лично ти давам три, най-много четири години и ще си хващаш пътя.
— Кой път, обаче? Имам още поне осем години. Къде, по дяволите, може да отиде човек, работил толкова време като ченге?
— Не знам, но видиш ли, Шарки, ти си прекалено ръбат камък, за да почнеш да мелиш брашно в системата и си твърде умен, за да се примириш с нея. Тази сутрин едно приятелче от „Вътрешния“ ми се обажда, преди още да съм си глътнал кафето, и ми казва, че Прилепа се готвел да ти духне под опашката и да ти друсне едно „шест по шест“. Даже и вътрешните смятат, че се е изсилил. Ама, чудя се, какво искат те? Може би трябваше да дадеш на онзи пласьор билет до Детройт и да му платиш таксито до летището отгоре на това, така ли? Затуй отидох горе при Джаспърс и му казах, че имам нужда от помощ и тази помощ можеш да си ти, след като съм разбрал, че те изхвърля от наркотиците. Прилепа замълча за момент, после каза: „Добре, но кажи му да стои надалече от мен“. И после добави нещо съвсем чудато. „Кажи му, още, друг път да не си сваля обувките в моя офис.“ Какво, по дяволите, може да значи това?