Машината на Шарки
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Коларов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Машината на Шарки». Краткое содержание книги:
— Кракът ме засърбя.
— И ти си свали обувката и го почеса, така ли?
— Да.
— Лошо. Никакво чинопочитание. Не само Прилепа, всичките са такива. Всичко там е събрано в идиотския им протокол, разбираш ли? За това ми е думата. Ти си мислиш, че си детектив трети или втори разряд, а ти си червей за тях. Да си свалиш обувката е напълно логично за човек като теб, но за идиот като Прилепа, това е като заявка за некролог. За това казвам, че до две години ще си хванеш пътя. Дотогава ще трябва да обираш парсата и да не се вреш под шамарите, нека важните клечки горе да обират лаврите и тях да снимат по вестниците. Нещо от този род. В противен случай, очаква те тази бърлога. Виж, аз трябва да внимавам. След две години ставам капитан, вероятно ще ме предложат помощник в „Следствено-криминалния“, нещо по-нормално. Още две години след това, вземам си пенсията и казвам „майната ви“. Но ти, ти ще разриташ още много задници, а и твоят добре ще загреят. Винаги така става с умните момчета, които са готови да рискуват от време на време.
— Доста розова картина ми нарисува.
— Истина е. Аз работя с истината. Останало ми е от годините на скаут като малък. В крайна сметка виж колко много време му трябва на човек, за да каже това, което си е наумил — с две думи, радвам се, че си тук, при нас.
— Благодаря, лейтенант.
— Това важи и за Арч оттатък, и Папа. Арч бе първият негър полицай в щата. Но не тръгна да целува задници, отказа да им ближе подметките. Останалите чернокожи след него все вдигаха оная работа във въздуха, да видят откъде духа вятъра, подлагаха се на когото трябва и се издигнаха. Пак шибаната история за чичо Том, знам, но Арч не се наведе нито веднъж през цялото това време. И като награда, ето го тук, най-доброто ченге, излизало някога на улицата, трака на машината рапорти за разни сводници и чекиджии по библиотеките.
— Какво стана с Папа?
— Папа работеше при един идиот горе на име Шаушауцер, проклет нацист си беше, спор няма. Мъртъв е, мир на праха му и т.н., но си го заслужаваше. Както и да е, Папа сгащи две-три големи риби, но този Шаушауцер му влиза в района и му вдига обектите, че дори и получи повишение в чин заради това. И един ден на Папа му дошло до гуша и в съблекалнята изведнъж заиграл хандбал, само че топката бил този Шаушауцер. Бим-бам, бим-бам, вързал краката на лейтенанта на възел и обърсал с него праха по стените. Шаушауцер отива в болница, Папа лапва едно „десет по десет“ и облича пак униформата за една година, а след това пристига тук. Това е системата, Шарки. Не можеш да победиш празноглавците, затова или се предаваш, или си хващаш пътя. Лично аз теб те виждам да си хващаш пътя. Както и да е, тук не е земята на славата, но е по-добре, откъдето и да е другаде. Защото знаеш приказката: „Чукаш ли кучките, обираш им и бълхите“.
— Аз го знаех като: „С какъвто се събереш, такъв ставаш“.
— Точно, и аз това казвам. А сега, давай да я подкарваме. Хей, Папа, остави този шибан телефон, имаме работа тук. Арч, размърдай костюмчето насам, няма да чакаме до вдругиден да свършиш с този рапорт. И някой да донесе магнитофона. Тази машина трябва да тръгне все пак.
5
Мъжът, който пристигна в частния апартамент на хотел „Рийгъл“ в един часа, бе нисък и невзрачен. Дошъл бе небръснат, с несресана посивяла коса, а суровите му сиви очи бяха оградени от тъмни сенки. Облечен бе в широки увиснали панталони, спортно сако, което не им подхождаше, а изборът и възелът на вратовръзката му бяха трагични. Носеше евтино пластмасово дипломатическо куфарче в ръка и новия брой на „Ню Йорк Таймс“, закупен на ранния сутрешен полет от Вашингтон. Бе видимо превъзбуден: пространството около него вибрираше от енергията на присъствието му. Смучеше шумно от празната си лула и вървеше напред-назад в малки параболи, докато чакаше някой да отговори на почукването му.
Външността му обаче мамеше. Джулиъс Лоуентол, бивш съветник на двама президенти и жесток противник на трети, бе описан веднъж от един журналист, носител на наградата „Пулицър“, като „човека, събрал в едно външността на водевилен актьор и мозъка на Борджиите“.