Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Десетина веднага вдигнаха ръце. Другите се размърдаха нервно, чакаха да чуят какво ще е предложението.
— Трябват ми работници. — Мара обхвана пленниците с широк жест и се усмихна. — Ще ви позволя да служите при моя хадонра.
Редът изчезна. Всички бандити заговориха едновременно, от мърморене до викове, защото това предложение беше безпрецедентно. Кейоке размаха меча си за тишина, но един по-дързък фермер скочи на крака.
— Когато лорд Минванаби уби господаря ми, аз побягнах. Според закона трябва да съм роб на победилия лорд.
Гласът на Мара се извиси над виковете.
— Няма такъв закон! — Настана тишина и всички очи се обърнаха към нея. Тя се изправи ядосана, красива в богатите си дрехи, пред мъжете, които живееха от месеци и години в лишение, и заговори с твърда решимост: — Според традицията работниците са военна плячка. Завоевателят решава кой ще е по-ценен като свободен и кой като роб. Минванаби са мои врагове, така че ако вие сте плячка, аз решавам какви сте. И ви казвам: свободни сте.
Тишината стана потискаща като мараня върху нагрята от обедното слънце скала. Мъжете се размърдаха неспокойно, притеснени от нарушаването на реда, който диктуваше всеки аспект на цуранския живот. Такава промяна застрашаваше самите устои на непроменяната от векове цивилизация.
Мара разбираше объркването им. Погледна селяните, които изглеждаха почти обнадеждени, и сивите воини, които още бяха скептични, и реши да използва пример от учението на Лашима.
— Традицията, според която живеем, е като река, извираща от планините и спускаща се към морето. Никой не може да я накара да тече на обратно. Това би нарушило природните закони. Мнозина от вас са преследвани от злощастие, като Акома. Аз ви моля да помогнете да променим курса на традицията, както понякога бурите променят коритото на реката.
Спря и сведе очи към ръцете си. Моментът беше критичен, защото дори един разбойник да се възпротивеше, щеше да загуби контрол.
Тишината беше почти непоносима. След това, без да каже нищо, Папевайо свали шлема си, та всички да видят черната лента на обречените на челото му.
Щом видя, че осъден на смърт стой на почетно място в свитата на Велика лейди, Люджан възкликна изненадано. Мара се усмихна, горда от верността на Папе и от жеста, с който показваше, че срамът може да не е това, което диктуват традициите, и сложи ръка на рамото му.
— Този мъж ми служи с гордост. Няма ли сред вас хора, които да направят същото? — Обърна се към фермера, който бе избягал от Минванаби. — Ако лордът, убил господаря ти, иска още работници, нека да заповяда. — Кимна към Кейоке и останалите воини. — Минванаби ще трябва да се бие, за да ви вземе. А в моите имения ти ще си свободен.
— Вие предлагате вашата чест? — възкликна фермерът.
— Имате честта ми — отвърна Мара, а Кейоке се поклони, за да потвърди, че думите й са верни.
Фермерът коленичи и кръстоса китки в традиционен жест на покорство.
— Господарке, аз съм ваш. Вашата чест е и моя. — С тези думи човекът заявяваше, че е готов да умре също като воините, които защитаваха името на Акома.
Мара кимна официално, а Папевайо мина през бандитите и застана пред фермера. Усука въже около китките му, според древния ритуал, а след това го махна, за да покаже, че не е роб, а свободен човек. Още десетина мъже се скупчиха около него развълнувани и коленичиха, нетърпеливи да приемат предложението на Мара с надеждата за нов живот.
Кейоке нареди на няколко от воините си да заведат новозаклетите работници до имението и да ги оставят под командването на Джикан.
Останалите разбойници заслушаха с отчаяна надежда, когато Мара заговори отново.
— Какви са престъпленията на тези извън закона?
— Обидих жрец — извика един дребен мъж с болнав вид.
— Скрих зърно от бирниците, защото децата ми бяха гладни — каза друг.
Списъкът с дребни провинения продължаваше, но Люджан не бе излъгал, че в отряда му няма крадци и убийци.
— Ако искате напуснете, или останете на служба като свободни мъже — каза Мара. — Предлагам ви амнистия в границите на моите земи, като Управляваща лейди. — Имперската амнистия не влизаше в правомощията на благородниците, но магистратите едва ли щяха да се интересуват от съдбата на нисшите безименни работници, особено ако не се разчуеше.