Дъщеря на Империята

Сред хаоса от мъже и каруци се появи Накоя, иглите в косата й се бяха разкривили от бързане. Погледна за миг парцаливата група, след което продължи направо към носилката на Мара. Проби си решително път през тълпата и стигна до нея точно когато Папевайо помагаше на господарката да слезе. Мара беше схваната от пътуването и замаяна от факлите, но забеляза мълчаливия момент, в който Бойният водач я предаде в ръцете на Накоя. Невидимата граница между владенията на телохранителя и дойката бе на прага на главната сграда.

Накоя я придружи до покоите й, една крачка зад рамото й, както беше прието. Щом влязоха, махна на прислужниците да се оттеглят и затвори плътно параваните. Изражението й в трепкащите сенки беше неразгадаемо.

Мара започна да сваля гривните и бижутата, използвани като маскировка за военната й хитрост, а дойката заговори с корави нотки в гласа:

— Какво е това внезапно завръщане? И какви са всичките тези дрипльовци?

Мара пусна една брошка и нефритената огърлица в ковчежето. След напрежението, опасността и последвалата опияняваща еуфория заповедническият тон на дойката я накара да стисне зъби. Запази обаче самообладание и свали пръстените си един по един, докато излагаше в подробности плана за попълване на гарнизона на Акома.

Последното бижу падна на купчината, а Накоя повиши глас:

— Осмелила си се да заложиш бъдещето на Акома на толкова лошо замислен план? Момиче, знаеш ли какво си рискувала? — Мара се обърна и видя, че лицето на дойката е почервеняло, а юмруците й са свити. — Ако дори един от тези бандити беше замахнал, мъжете ти щяха да умрат, докато те защитават! И за какво? За да останат само десетина в тази празна обител, когато дойде Минванаби? Кой щеше да защити натамито? Не Кеойке и Папевайо. Те щяха да са мъртви! — Старицата се разтресе в почти истеричен гняв. — Можеше да те изнасилят всичките! Можеше да те убият!