Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Между сгъстяващата се редица защитници Мара успя да зърне мъжете, които тичаха с размахани оръжия към каруците. Бяха мръсни, кльощави и парцаливи, но напредваха организирано, докато се опитваха да пробият линията на защитниците, а и многократно превъзхождаха войниците й. Мара знаеше, че баща й и брат й са воювали и в по-лоши ситуации на варварския свят, и се принуди да не трепне от трясъка на сблъскващи се мечове. Гласът на Папевайо се чуваше над шума на битката. По негов сигнал ветераните на Акома отстъпиха с почти механична дисциплина.
Атаката се разколеба. Отстъплението не носеше чест и обичайната цуранска тактика бе да се напада, а не да се заема защитна позиция. В следващия миг обаче изоставените каруци привлякоха вниманието на грабителите. Заобиколената от зелените брони на телохранителите Мара чу висок крясък. Нападателите спряха. Каруците бяха изоставени без сражение и около тях стояха само невъоръжените колари и водоносецът. Явно воините се бяха отдръпнали, за да защитят нещо по-ценно.
Бандитите се приближиха бавно и предпазливо. Мара видя между телата на защитниците си и боядисаните каруци как петкратно по-голямата вражеска сила ги заобикаля в полукръг.
Ромоленето на водата вече не се чуваше, заглушено от скърцането на доспехи и нервното дишане на напрегнати мъже. Папевайо бе заел позиция до носилката, като издялана статуя с вдигнат меч. За един безкраен момент сякаш всяко движение спря. След това някакъв мъж зад вражеските редици даде заповед и двама бандити махнаха покривалото на едната каруца. Мара усети как по гръбнака й се стича пот, когато започнаха да смъкват стоката на Акома от нея. Сега идваше най-трудният момент, защото за известно време хората й трябваше да удържат строя, без да се поддават на обиди и провокации. Войниците щяха да действат само ако бандитите застрашаваха Мара.
Разбойниците осъзнаха, че няма да има контраатака, развикаха се радостно и започнаха да разтоварват чувалите с тиза. Други се приближиха към стражите, любопитни какво толкова ценно охраняват. Мара забеляза мръсните им ръце, парцаливите им дрехи и некачествените им оръжия. Но начинът, по който ги стискаха, говореше за тренировки, умение и отчаяна нужда. Тези мъже бяха достатъчно отчаяни, за да убият или да умрат за каруца долнокачествена тиза.
Радостта им бе прекъсната от заповеднически вик.
— Спрете! — Бандитите замръзнаха. Някои още притискаха чувалите до гърдите си.
— Да видим какво друго ни е донесла съдбата. — Строен брадат мъж, очевидно главатарят на бандата, мина покрай хората си и тръгна към телохранителите на Мара. Спря с вдигнат меч и наперено изражение, което накара Папевайо да се напрегне.
— Спокойно, Папе — прошепна Мара, повече за да успокои себе си, отколкото да удържи Ударния водач.
— Какво е това? — възкликна бандитът и размаха подигравателно меча си. — Защо мъже с мечове, брони и чест от велик дом не се бият? — В гласа му обаче се прокрадваше безпокойство. Никой цурански воин не би се поколебал да атакува и да умре, защото смъртта в битка беше най-висшата чест. Следващата стъпка го доближи до носилката, той се наведе да погледне вътре и извика: — Жена!
Мара стисна ръце в скута си. Вдигна глава и видя, че главатарят се усмихва доволно. После се обърна към хората си, сякаш дузината воини, които стояха между него и плячката, не бяха пречка.
— Чудесен ден, мъже. Керван, заложница и нито една капка кръв за Червения бог!
Бандитите оставиха чувалите с тиза и се скупчиха, насочили оръжията си към войниците на Акома. Главатарят се обърна към Мара и подвикна:
— Надявам се, че баща ти или съпругът ти те обича и е богат. Или поне да е богат. Защото си наша пленница.
Мара отметна завесата на носилката, хвана ръката на Папевайо и се надигна.
— Може би си вадиш прибързани заключения, разбойнико.
Спокойствието й като че ли стресна бандита и той отстъпи, изненадан от самообладанието й. Но въоръжените мъже зад него не изгубиха кураж, а и още техни другари излязоха от гората.
Мара погледна стройния мъж в очите и попита твърдо:
— Как се казваш?
— Люджан, лейди. — Все пак оказа почит към благородничката. — И тъй като ще съм твой домакин за известно време, може ли да се осведомя за името ти?