Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Няколко бандити се засмяха, ескортът на Мара настръхна, но самата тя остана спокойна.
— Аз съм Мара, господарка на Акома.
На лицето на Люджан се изписаха смесени чувства: изненада, присмех, тревога — и накрая решение.
— Значи нямате баща или съпруг, лейди Акома. Ще трябва сама да преговаряте за откупа. — Докато говореше, очите му обхождаха гората зад Мара и Папевайо, защото уверената й поза и малкият й ескорт подсказваха за някаква нередност. Управляващите на Великите домове не се излагаха на риск без причина.
Държането му явно разтревожи и хората му, които бяха около сто и петдесет, и те изнервено се заоглеждаха за опасност, други бяха на ръба да налетят върху Папевайо и охраната без заповед.
Мара се усмихна, сякаш ситуацията не бе на път да се превърне в смъртоносна, и разклати гривните си.
— Командирът ми ме предупреди, че може да имам проблеми с негодници като вас. — Гласът й стана капризен. — Презирам го, когато е прав. Сега няма отърване от мрънкането му!
Някои от бандитите се разсмяха.
Папевайо се отпусна: знаеше, че господарката му се опитва да свали напрежението и да предотврати неминуемия наглед конфликт. Мара погледна към главатаря, като се опитваше да прецени настроението му. Той вдигна обидно меча си към нея и каза със смях:
— Радвам се, че не си послушала съветника си. В бъдеще ще е добре да приемаш напътствията му… Ако имаш такава възможност.
При тази заплаха войниците на Акома се напрегнаха. Мара докосна гърба на Папевайо да го успокои и отвърна наивно:
— Че защо да нямам такава възможност?
Люджан свали меча си с показно фалшиво съжаление.
— Защото, лейди, ако преговорите се провалят, няма да видиш командира си отново. — Очите му продължаваха да търсят скрита опасност. Всичко в това нападение изглеждаше нередно.
— Как така! — Мара тупна с крак, без да обръща внимание на породеното от държането на бандита напрежение сред ескорта й.
— Не знам на колко оценяваш свободата си, но знам колко ще ти взема на робските пазари в Мигран. — Люджан отстъпи половин крачка назад и вдигна меча си, защото при тази обида войниците на Акома едва се сдържаха да не атакуват. Бандитите вдигнаха оръжията си и се приготвиха за бой.
Люджан се оглеждаше гневно. Двете страни бяха на път да се сблъскат. Но нападение не последва. В очите на разбойника проблесна разбиране.
— Замислила си нещо, нали, красива господарке? — Думите му бяха полувъпрос, полутвърдение.
Мара неочаквано я досмеша от дебелоочието му. Наглостта и провокативните коментари очевидно целяха да я изпитат. Осъзна, че е била много близо до това да подцени този Люджан. Такъв мъж не биваше да бъде загубен! Тя опита да спечели време и сви рамене като разглезено дете.
Люджан пристъпи дръзко напред, пресегна се през стражите и опипа шала на врата й с мръсната си ръка.
И в същия миг усети внезапен натиск върху китката си. Погледна и видя, че мечът на Папевайо е на косъм да му отсече ръката. Разбойникът изви глава и погледна Ударния водач в очите.
— Има си граници — каза Папевайо.
Люджан бавно разтвори пръстите си и пусна шала. Усмихна се нервно и отстъпи от охраната на Мара. Стана още по-подозрителен и враждебен, защото при нормални обстоятелства докосването на благородничка щеше да му струва живота.
— Тук има някаква измама, лейди. Каква е тази игра? — Стисна меча си и хората му пристъпиха напред, очаквайки заповед за атака.
Осъзна, че Мара и войниците й поглеждат често към хребета, и изпсува.
— Управляваща лейди не би пътувала с толкова малко войници! Какъв съм глупак!
Пристъпи напред и хората му понечиха да нападнат, но Мара изкрещя:
— Кейоке!
Във въздуха изсвистя стрела и се заби в земята между краката на главатаря. Той спря, сякаш беше вързан на каишка. Залитна, после направи тромава крачка назад. От височината се чу глас:
— Още една крачка към господарката ми и си мъртъв! — Люджан се обърна и видя Кейоке с изваден меч. Командирът кимна мрачно и един стрелец изстреля сигнална стрела. Тя се извиси със свистене, заглушаващо командите към помощниците му. — Ансами! Месай!
От гората отвърнаха други викове. Разбойниците се обърнаха и видяха отблясъци от лъскави брони между дърветата и перата на офицерски шлем начело. Главатарят не знаеше пред каква сила е изправен и се извъртя да изкрещи команда за нападение.