Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
— Елате да отидем и да му хвърлим един поглед — предложи му тя и му подари най-сияещата си усмивка, по принцип приоритет за редовните гости.
— Вероятно сте на гости на познати в Осло? — попита тя с любезна небрежност в асансьора.
— Не — старецът имаше побелели, гъсти вежди, каквито имаше и баща й.
Бети натисна копчето в асансьора, вратите се затвориха и кабината потегли. Бети така и не успя да свикне с чувството, че небето я засмуква. После вратите се отвориха и както винаги тя излезе с неопределеното очакване за един нов и различен свят, почти като момичето в приказката с капчука. Но пред нея неизменно се откриваше същият стар свят. Тръгнаха по коридора, чийто тапети подхождаха на цвета на килимите, и скъпи, скучни картини по стените. Тя мушна картата в ключалката на суита, каза „заповядайте“ и задържа вратата пред стареца, а той се промъкна край нея с нещо, което тя изтълкува като изпълнено с очакване изражение.
— Палъс-суитът има площ от сто и пет квадратни метра — обясни Бети. — Има две спални, всяка с легло с огромни размери, и две бани; и двете са с вани с душ и телефон.
Влезе в стаята, където старецът вече стоеше до прозорците.
— Мебелите са проектирани от датския дизайнер Поул Хенриксен — тя погали с ръка плота на масичката за кафе, направен от тънко като марля стъкло.
— Не желаете ли да разгледате баните?
Старецът не отговори. Той не бе свалил прогизналата си шапка и в последвалото мълчание Бети чу как капка вода падна върху паркета от черешово дърво. Застана до него. Оттук виждаха всичко, което си струваше да бъде видяно: Кметството, Стуртингът18, крепостта „Акершхюс“. Под тях в парка на Двореца дърветата протягаха зловещите си черни пръсти към оловносивото небе.
— Трябваше да дойдете през някой хубав пролетен ден — обади се Бети.
Старецът се извърна, погледна я неразбиращо и Бети осъзна какво е казала току-що. Спокойно би могла и да добави: Понеже и без това сте дошли само заради гледката. Бети се постара да се усмихне извинително.
— Когато тревата е зелена и по клоните на дърветата в парка пред Двореца има листа. Тогава е много красиво.
Погледна я, но мислите му сякаш витаеха другаде.
— Имате право — накрая кимна той. — Дърветата се разлистват, не помислих за това — посочи към прозореца: Това може ли да се отваря?
— Само малко — въздъхна с облекчение Бети, задето смениха темата. — Завъртате онази дръжка.
— Защо само малко?
— В случай, че някому хрумне някоя глупост.
— Някоя глупост ли?
Погледна го бързо. Този старец май беше малко слабоумен.
— Например, ако реши да скочи — обясни тя. — Тоест, да се самоубие. Има много нещастни хора, които…
Направи движение с ръка, да покаже какво правят нещастните хора.
— Значи това е глупост, така ли? — Старецът потърка брадичката си. На Бети й се стори, че по набръчканото му лице се изписа усмивка. — Дори когато човек е нещастен?
— Да — убедено потвърди Бети. — Във всеки случай в моя хотел е така. И по време на моето дежурство.
— По време на дежурството ми, — засмя се тихичко старият. — Добре казано, Бети Андресен.
Стресна се, като чу името си. Той, разбира се, го е прочел от баджа й. Със сигурност нямаше проблеми със зрението, името й бе изписано с много малки букви за разлика от надписа „РЕЦЕПЦИОНИСТ“. Тя се престори, че дискретно поглежда часовника.
— Е, сигурно имате и други задължения, освен да показвате изгледа на стаите — заключи той.
— Така е.
— Ще я наема — отсече старецът.
— Моля?
— Ще наема стаята. Не за довечера, но…
— Ще наемете стаята?
— Да. Нали се дава под наем?
— Ъъъ, да, но… е безбожно скъпа.
— Бих искал да платя предварително.
Старецът извади портфейл от вътрешния си джоб и взе оттам пачка банкноти.
— Не, не, нямах това предвид, а че струва седем хиляди крони за една нощ. Не бихте ли искали да погледнете…
— Тази стая ми харесва — настоя възрастният човек. Пребройте ги за всеки случай, ако обичате.
Бети погледна втренчено хилядарките, които той й подаде.
— Можем да уредим плащането, като дойдете — обясни тя — Ъъъ, кога искате да…
— Както ми препоръчахте, Бети. Някой ден през пролетта.
18
Стуртингът — норвежкият парламент. — Б.пр.