Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
Свере се съсредоточи върху половинлитровата си бира. Време е да припечели малко пари. Да остави косата си да порасне, за да покрие татуировката на тила му, да си облече риза с дълги ръкави и да започне търсенето. Има достатъчно професии. За смотаняци. Приятните, добре платени професии вече са заети от чернилките. От педалите, езичниците и чернилките.
— Може ли да седна при вас?
Свере вдигна глава. Въпроса зададе старецът, надвесил се над него. Свере даже не забеляза, че се е приближил.
— Това е моята маса — отвърна враждебно Свере.
— Искам само малко да си поговорим — старецът остави един вестник на масата между тях и седна на стола срещу Свере. Свере го гледаше бдително.
— Успокой се, аз съм един от вас — каза старецът.
— От кои нас?
— От вас, които идвате тук всеки ден. От националсоциалистите.
— Така ли?
Свере навлажни устни и приближи чашата до устата си. Старецът седеше неподвижно и го наблюдаваше. Беше спокоен, сякаш разполагаше с цялото време на света. Сигурно е така, та той имаше седемдесет години. Поне. Възможно ли е да е един от ветераните в „Сорн 88“24? Един от боязливите босове, които само дърпат конците и за които Свере само бе чувал, но не бе виждал?
— Имам нужда от услуга — старецът говореше тихо.
— Така ли? — Свере видимо смекчи пренебрежителното си отношение. Човек никога не знае.
— Оръжия — прошепна възрастният мъж.
— Какво за тях?
— Трябва ми оръжие. Можеш ли да ми помогнеш?
— И защо да го правя?
— Погледни във вестника. На страница двадесет и осем.
Свере придърпа вестника и го прелисти, без да изпуска стареца от очи. На страница двадесет и осем имаше статия за неонацистите в Испания. От Йосинга Евен Юл, не, благодаря. Голямата черно-бяла снимка на млад мъж, който държи портрет на генералисимо Франко, бе наполовина закрита от хилядарка.
— Ако ми помогнеш… — подхвана старецът.
Свере вдигна рамене.
— … те чакат още девет хиляди.
— Така ли? — Свере отпи още една глътка. Огледа се наоколо в заведението. Младата двойка си бе тръгнала, но Хале, Грегершен и Квинсет все още седяха в ъгъла. А скоро щяха да пристигнат и другите и щеше да бъде невъзможно да проведе дискретен разговор. Десет хиляди крони.
— Какво оръжие?
— Пушка.
— Би трябвало да успея.
Старецът поклати глава.
— Марка „Мерклин“25.
— „Мерклин“ ли?
Старецът кимна.
— Като влакчетата ли? — попита Свере.
В набръчканото лице под шапката се отвори цепнатина. Явно старецът се усмихваше.
— Ако не можеш да ми помогнеш, кажи сега. Задръж хилядарката и няма да го обсъждаме, а аз ще си тръгна и няма да се видим повече.
Свере усети кратък прилив на адреналин. Не ставаше въпрос за обичайните приказки за брадви, ловджийски пушки или някакви динамитни патрони, това си е сериозна работа. Този тип е сериозен.
Вратата се отвори. Свере погледна над рамото на стареца. Не влезе никое от момчетата, а алкохоликът с червения исландски пуловер. Ставаше досаден, като започнеше да проси бира, но иначе си е безобиден.
— Ще видя какво мога да направя — Свере посегна към хилядарката.
Не успя да разбере какво точно последва. Ръката на стареца се заби в неговата като ноктите на орел и я прикова към масата.
— Не за това попитах — гласът звучеше хладен и трошлив като парче лед.
Свере се опита да измъкне ръката си, но не успя. Не можеше да се освободи от хватката на някакъв дъртак!
— Попитах те дали можеш да ми помогнеш и искам отговор. Да или не? Ясен ли съм?
Свере усети как у него се пробуди кръвожадната му ярост, неговият стар враг и приятел. Но засега не бе изместила другата мисъл: десет хиляди крони. Имаше кой да му помогне — един много специален човек. Няма да излезе евтино, но Свере не допускаше старецът да се пазари за комисионната.
24
По-старото име на Норвежкото националсоциалистическо движение. — Б.пр.
25
„Мерклин“ — немска компания за производство на играчки, главно електрически влакчета. — Б.пр.