Червеношийката

— Полицаят е показал решителност в ситуация, представляваща потенциална заплаха за президента — обясни Бранхауг — Ако мъжът в будката за билети е бил атентатор, а по инструкция нашият служител е бил длъжен да го предположи, той е щял са спаси живота на президента. Мъжът не се оказа атентатор, но това не променя фактите.

— Точно така — подкрепи го Ане Огьорксен. — В такива ситуации инструкцията е по-важна от личната преценка.

Майрик замълча, но кимна одобрително.

— Добре тогава — продължи Бранхауг — „Идеята“, както я наричате, Бярне, е да убедим пресата, началниците ни и всички, запознати със случая, че нито за миг не сме се усъмнили в правилното поведение на нашия офицер. „Идеята“ е, че отсега нататък трябва да се държим така, сякаш той всъщност е извършил подвиг.

Бранхауг забеляза изумлението на Мьолер.

— Ако не похвалим усърдието на полицая, значи почти признаваме неговата грешка, като е стрелял, и следователно планирането на охраната по време на президентското посещение е куцало.

Около масата кимнаха.

— Ерго… — обобщи Бранхауг Обожаваше тази дума. Дума, покрита с патина, почти непреодолима, понеже претендираше за самия авторитет на логиката. Оттук следва.

— Ерго ще му дадем медал? — обади се отново Ракел.

Бранхауг усети раздразнение. Заради начина, по който тя произнесе „медал“. Сякаш в момента пишат комедия и всички забавни предложения са добре дошли. Сякаш неговият план е комедия.

— Не — натърти думата той. — Няма да му дадем медал. Медали и отличия се дават много лесно, но не ни осигуряват желаната правдоподобност — облегна се на стола с ръце зад тила. — Нека повишим този мъж. Да го направим старши полицейски инспектор.

Последва дълго мълчание.

— Старши инспектор ли? — Бярне Мьолер гледаше Бранхауг с недоверие. — Задето е стрелял по агент на Сикрет Сървис?

— Звучи малко зловещо, но помислете малко.

— Това… — Мьолер премига, сякаш искаше да каже много неща, но предпочете да си замълчи.

— Може би не е нужно да му се вменяват всички обичайни функции на старши инспектор — Бранхауг чу гласа на госпожа полицейския началник. Изрече думите предпазливо. Сякаш провираше конец през иглено ухо.

— И за това сме помислили, Ане — леко натърти името й той. За пръв път се обръщаше към нея на малко име. Едната й вежда потрепна едва забележимо, но иначе той не забеляза признаци това да й е неприятно. Бранхауг продължи:

— Проблемът е, че ако колегите на този ваш любител на стрелбата сметнат назначението за прекадено и впоследствие разберат, че става въпрос за камуфлаж, то тогава работата ни е спукана. Нещо повече. Заподозрат ли операция по заличаване на следи, моментално ще тръгнат слухове, че съзнателно сме се опитали да прикрием гафа. С други думи, налага се да му дадем пост, за който да изглежда правдоподобно никой да не получава много информация за същинската му работа. Казано по друг начин: повишение, комбинирано с преместване на защитено място.