Червеношийката

Свере Улсен влезе, кимна за поздрав към момчетата на масата в ъгъла, купи си бира от бара и я занесе на масата. Не на масата в ъгъла, а на своята маса. Беше негова повече от година, откакто преби жълтуркото в „Дюнерите на Денис“. Дойде рано и все още нямаше никакви посетители, но скоро малката пицария на ъгъла на улицата към площад „Юнгсторге“ щеше да се напълни. На днешния ден изплащаха парите за помощи. Погледна към момчетата в ъгъла. Имаше трима от постоянните клиенти, но той не говореше вече с тях. Членуваха в новата партия — Националната антанта — и можеше да се каже, че се е появило идеологическо разногласие. Свере ги познаваше от времето на младежкото си членство в Родната партия21, тогава бяха големи патриоти, но сега се включиха в редиците на дисидентите. Рой Квинсет, с безупречно избръсната глава, както винаги носеше захабени дънки, ботуши и бяла тениска с логото на Националната антанта в червено, бяло и синьо. Но Хале бе нов — боядисал косата си в черно и пригладил перчема си с гел. Мустакът, естествено, беше нещото, което шокираше хората — черен, грижливо подстриган и щръкнал като космите на четка, точно копие на мустака на фюрера. Вместо широките каубойски панталони и ботуши носеше камуфлажни панталони. Грегершен единствен имаше вид на нормален младеж: късо яке, остра брадичка и слънчеви очила на главата. Без съмнение бе най-модерният сред тях.

Свере продължи да обхожда с поглед заведението. Момиче и момче нагъваха пица. За пръв път ги виждаше, но не изглеждаха шпиони на полицията. Нито журналисти. Да не би да са от „Монитор“22? През зимата разобличиха един мъж от „Монитор“, някакъв тип с изплашени очи; идваше тук подозрително често, преструваше се на подпийнал и заговаряше някои от тях. Свере надуши предателство. Изведоха мъжа и му разкъсаха пуловера. На корема си имаше залепени с тиксо диктофон и микрофон. Призна, че е от „Монитор“, преди да го докоснат. Изплашен до смърт. Тези хора от „Монитор“ са големи глупаци. Мислеха, че тази детска игра, подслушването на нацистки среди, е нещо страшно важно и опасно; че са тайни агенти и постоянно излагат живота си на смъртна опасност. Е, така погледнато не бяха много по-различни от някои от неговите редици, трябва да си признае. Въпросният тип бе толкова сигурен, че ще го убият, и бе толкова изплашен, че се напика от страх. Буквално. Свере забеляза тъмната ивица, която се стичаше от крачола му по асфалта. Това бе най-яркият му спомен от онази вечер. В оскъдно осветения заден двор се виждаше слабият блясък на малката рекичка от урина, която търсеше най-ниската точка на терена.

Свере Улсен взе момчето и момичето за двама гладни младежи, минавали наоколо и открили тази пицария. Скоростта, с която се хранеха, показваше, че са разбрали каква е клиентелата и искат да се махнат възможно най-бързо оттук. До прозореца седеше възрастен мъж с шапка и палто. Най-вероятно алкохолик, макар че дрехите сочеха друго. Но така изглеждат през първите дни много от хората, облечени от Армията на спасението в „Елевейтър“23 — в хубави, качествени палта втора употреба и костюми, просто леко демоде. Докато го оглеждаше, старецът вдигна глава и го удостои с поглед. Не беше пияница. Имаше искрящо сини очи и Свере механично отмести поглед. Ама че зловещо гледаше този старец!