Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
Осемнадесета глава
Вечерта бе ясна и хладна. Първото, което направи впечатление на стария човек, когато излезе от станцията на метрото, бяха многото хора по улиците. Бе очаквал в този късен час центърът да е почти безлюден, но по улица „Карл Юхан“ такситата се стрелкаха под неоновите светлини, а хората вървяха нагоре-надолу по тротоарите. Спря се и зачака зеленото човече на светофара на една пешеходна пътека заедно с тълпа смугли младежи, разговарящи на странен, крякащ език. Предположи, че са от Пакистан. Или от Саудитска Арабия. Зелената светлина на светофара прекъсна мислите му. Тръгна по улицата с ясна представа за намерението си и продължи нагоре по хълма към осветената фасада на Двореца. Дори и тук имаше хора, повечето млади, които отиваха един Бог знае къде. Спря и си пое въздух на стръмнината пред статуята на Карл Юхан20, седнал на коня си, загледан замечтано в Стуртинга и във властта, която се бе опитал да съсредоточи в Двореца зад себе си.
Повече от седмица не бе валял дъжд и когато старецът зави надясно между дърветата в парка, сухите листа зашумоляха. Отметна назад глава и се загледа в голите клони, открояващи се на фона на звездното небе над тях. В главата му се появи стихотворение:
Помисли си колко по-добре би било ако тази вечер няма луна. От друга страна обаче, лесно откри това, което търсеше: огромния дъб. На него опря чело в деня, когато разбра, че животът му клони към своя край. Разгледа дървото от стъблото до короната. Колко ли е старо? Двеста години? Триста? Дъбът сигурно е бил вече напълно израснал, когато Карл Юхан е бил коронясан за норвежки крал. Независимо от това всеки живот си има край. Неговият собствен, на дървото, даже и на краля. Застана зад дървото така, че да не се вижда от пътеката, и свали раницата си. После клекна, отвори я и извади съдържанието й. Три бутилки с разтвор на глифозат, който продавачът от специализирания магазин нарече „Раундъп“, и спринцовка за коне с дебела игла, купена от аптека „Сфинкс“. Обясни, че ще използва спринцовката за готвене, за да инжектира мазнина в месото, но се оказа съвсем ненужно, защото аптекарят само го изгледа равнодушно и сигурно го забрави, преди още старецът да си тръгне.
Старият мъж бързо се огледа наоколо. После заби дългата стоманена игла в корка на една от бутилките и бавно изтегли буталото нагоре. Прозрачната течност напълни спринцовката. Опипа с ръка дървото, докато откри цепнатина между две парчета кора и заби иглата. Не стана толкова лесно, колкото си мислеше. Наложи се да натисне силно, за да вкара иглата в твърдото дърво. Нямаше да има ефект, ако инжектираше течността във външния слой на дървесината, нужно бе да достигне вътрешните, жизненоважни за дървото органи. Натисна спринцовката с още по-голяма сила. Иглата затрепери. По дяволите! Не бива да я чупи, няма друга. Иглата се плъзна малко навътре, но след няколко сантиметра напълно спря. Въпреки ниската температура по тялото му изби пот. Отново хвана здраво спринцовката и тъкмо се канеше да я натисне още по-силно, чу шумолене на листа откъм пътеката. Отпусна спринцовката. Звукът приближаваше. Затвори очи и притаи дъх. Чу крачките точно до себе си. Отвори очи. Мярнаха му се две неясни фигури и изчезнаха зад храстите на ръба на възвишението. Въздъхна с облекчение и отново се залови със спринцовката. Реши да не се отказва — или ще се счупи, или ще издържи — и натисна с всичка сила. И точно когато очакваше да чуе звук от счупена игла, тя навлезе в дървото. Старецът избърса потта. Останалото бе лесна работа.
За десет минути инжектира две бутилки от препарата и почти привършваше третата, когато чу приближаващи се гласове. Два силуета заобиколиха храстите на ръба на възвишението. Предположи, че са същите, които видя преди малко да се насочват натам.
— Ей! — чу се мъжки глас.
Старецът реагира инстинктивно, изправи се и застана пред дървото така, че дългите пешове на палтото му да покрият спринцовката, все още забита в стъблото. В следващия миг го заслепи светлина. Той вдигна ръце пред лицето си.
— Махни фенера, Том — обади се женски глас.
Светлината се отмести и той видя как конусовидният лъч затанцува сред дърветата в парка.
Двамата се приближиха до него и единият — жена в началото на трийсетте с красив и, но незапомнящи се черти — му показа картата си толкова близо до лицето, че дори на оскъдната лунна светлина той успя да види не само снимката й, на която беше значително по-млада и със сериозно изражение на лицето, но и името й: Елен еди-коя си.
20
Карл Юхан(1763–1844) — крал на Швеция и Норвегия в продължение на двадесет и шест години. — Б.пр.